Трябва да помниш откъде си тръгнал, за да знаеш накъде отиваш. В думите вярва един американски етнограф, тръгнал отвъд океана, за да срещне България. Да снима радостта и тъгата й. И да запише нейните песни.

Мартин Кейниг - етнограф: Това е изчезнал свят, светът от тези записи.

Тази история започва преди половин век и разказва за космоса на съвсем земни хора. За хляб. Слънце и дъжд. И как да се пазиш от политиката. През 60-те колежка на Мартин Кейниг чула гласа на Валя Балканска на събор в Копривщица. И решили да я запишат. Препоръчали им друга певица, но те държали на Валя.

Мартин Кейниг: Записахме я не в студио, а в класна стая в Смолян, която беше три пъти по-голяма от тази, с дървени повърхности. Място, където трудно се прави запис. Работихме с опитен американски звуков инженер, много талантлив. Валя изпя песента само веднъж.

Години по-късно записът е избран сред много други, за да попадне в Златната плоча - сред посланията от земята, които политат в космоса.

Мартин Кейниг: Без връзки, само благодарение на нейния талант, умения и чудесно изпълнение.

Валя разбрала за Вояджър от телевизията. И когато хората започнали да я поздравяват.

Валя Балканска: И викам – какво, къща, нещо ново нямам. Абе ти тялом си на земята, духом в космоса. Викам - чакай бе, аз не съм умряла още, да съм духом горе. Абе твоя песен лети в космоса.

Успехът не я променя.

Валя Балканска: Човек, нали знаеш, ако падне от високо, удря се лошо. Ние малко все - аз по-отгоре, ти по-отгоре, защо? Нека всички да ходим по земята, на твърдото, истинското и да бъдем хора. Прескочиш ли си сянката, възгордееш ли се, народът ще почне да бяга от тебе. Аз обичам хората, обичам народа. Не се гордея, че аз съм изпълнителката, гордея се, че българската песен намери мястото си. И че късчето земя и небе се нарича България. Ние трябва да си щадим родината, децата, семейството, както си пазим очите. А огнището е най-важно, коренът е важен.

Мартин Кейниг: Това е уникална песен, много стойностна, усеща се като космос. Има нещо в нея, което те кара да се чувстваш сякаш си някъде навън, на открито. Тогава Валя беше на 26 години. Беше в стихията си, виртуозна, с прекрасен глас, пееше с чувство. Имаше двама прекрасни гайдари, които й акомпанираха.

Валя научила "Излел е Делю хайдутин" от Надежда Хвойнева.

Валя Балканска: Всички песни български народни са радост за България, радост за дома, за семейството и просто трябва да ги поддържаме като песен, като хляба и солта, защото ако се намръщиш, ще докараш вятъра, ще докараш дъжда, като си усмихнат, ще грейне слънцето.

А етнографът, влюбен в България, казва, че не е нужно за разбираш текста на песните, за да усетиш каква енергия носят.

Мартин Кейниг: Беше много вдъхновяващо. Били сте извън България, но за мен е много интересно, че и българите тук сякаш усещат тази песен почти като национален химн. Когато я чуят, се чувстват много горди и уважавани от света, тъй като и български глас представя планетата земя в космоса. Аз съм щастлив американец, защото тук срещнах общество от хора, които ми позволиха да се докосна до всичко това.

Мартин се връща в страната ни често през годините. Този път - за да открие своя изложба с фотографии от 7 балкански държави, сред които и България. Снимки, запечатали миналото, са събрани и в новия му колекционерски албум, заедно със записи на автентичен фолклор. Помни историите зад всеки кадър.

Мартин Кейниг: Това е първата снимка, която направих в България. Минах границата откъм Сърбия на път за София и след 5 километра видях този мъж с една крава. Мога ли да ви снимам? Попитах на руски. С езика на тялото ми каза - разбира се. Но не бях съвсем сигурен дали разбра какво го питах. Страхотен човек!

Помни 12-годишните тогава лазарки от Бистрица. И мъжете от Добруджа.

Мартин Кейниг: Приказна група танцьори, страхотно живи, виртуозни и силни.

Мисли и за ромите бакърджии от Пловдив.

Мартин Кейниг: Любопитен съм какво правят сега такива хора. Мисля, че вече никой не работи това, защото е по-евтино да си купиш нещо ново, отколкото да дадеш на някой да се погрижи за старото.

Да подготви изложбата му помага неговият приятел и известен фотограф Иво Хаджимишев. А инициативата е на вицепрезидента Илияна Йотова, която вижда малката България в дома на Мартин на остров Вашон. И стария магнетофон, на който е правил записите.

Мартин Кейниг: Вашият фолклор е нещо, в което трябва да се инвестира, да се работи за популяризиране на традициите. Това е истинско национално богатство. Нещото, което обединява нацията. Не в смисъл на национализъм, а в житейския смисъл. Можете да бъдете модерна нация, да използвате всички модерни устройства, телефони, компютри, но не трябва да изхвърляте традициите, защото те са основата на вашето съществуване.

Загубиш ли нещо, трудно ще го намериш отново, знае певицата с магически глас. И се надява младите да продължат по пътя на традициите.

Валя Балканска: Аз не искам да се занимавам по политически, даже ще споделя, че вчера ме поканиха да се включа в нещо, не искам в тия неща. Моето място е на сцената, моето място е песента. Има си хора за това нещо, да си го правят, да се осъзнават, да обединяват хората, да си прибереме хората тук, за да си направим велика България, защото ние сме един много древен народ. Не е необходимо да бъдем разпокъсани. Хлябът когато е цял, е най-добре да отчупваш колкото да ти е сладко, а не да го съсипваш на трохи и да не можеш да го събереш.

Мартин Кейниг: България е много интересно място за мен. Страна, която винаги е била много щедра и много добра с мен. Място, където се чувствам у дома си.

50 години по-късно, в тази препълнена галерия в София, космическият глас отново срещна своя откривател.

Валя Балканска: Нека да е живо името България. А на Мартин искам да му кажа, че можещият е радост, а имащият има цел. Винаги добро да го води и здраве пред него.

У дома хлябът е най-сладък, когато всички са заедно. А там, където има талант, има и сила, която прави успеха възможен. Без да се възгордяваш. И ако устремът на младите се вслушва в мъдростта на старите, този свят няма да изчезне. Знаят го и щастливецът от Америка, и щастливата родопчанка.