Хайде пак- зададе ли се някаква промяна, било то в София, било то в Скопие, и отново почваме да плюнчим пръст за да видим откъде ще задуха вятърът в отношенията между Македония и България. Въртим пръста- ха насам, ха натам, докато уловим посоката, ама тя никаква я няма. И така вече, колко- почти 26 години.

И сега така. България има нов президент и гледам, в Скопие вече гадаят как ще се отрази този факт на връзките между двете държави. Ама като чета за очакванията край Вардар, май нямат много надежди вятърът на промяната най-после да задуха. Този внимателен песимизъм се основава преди всичко на оценките, които български събеседници са дали на някои македонски колеги, звъняли от Скопие в София да понаучат нещо за новия ни държавен глава. Получили отговори, че до този момент Румен Радев не е казал някаква специална „дума” за бъдещето на отношенията със Скопие, пък и той бил човек военен, не философ като Желев, или бракоразводен адвокат като Петър Стоянов, или историк като Първанов, както се казва, все хуманитари, които би трябвало да поназнайват нещо от историята -старата и новата. Радев не е и като Плевнелиев, който, след като пет години се пазеше да каже нещо по „македонския въпрос”, та дори и не стъпи в рамките на мандата си в Македония, разбуни скопския медиен и политически кошер буквално с последното си публично изявление като президент на България. Хвърлете едно око на печата край Вардар през последните два - три дни и ще видите реакцията там на думите на отишлия си вече президент, че България иска Македония да е член на ЕС, но сме против това тя да влиза там с идеологията на македонизма си. Е, право да си кажа, и аз съм против, ама това не ми пречи да си говоря на тази тема с мои колеги- македонски журналисти или с приятели, да си говоря спокойно и внимателно, без да им размахвам пръст или да ги коря за това или онова. Нещо, което трябва да правят нашите политици и държавници на всички равнища и при всички поводи, за да не се стига до ситуацията, която преди няколко ме разстрои сериозно. Един мой приятел, който пък е приятел на премиера на Македония Никола Груевски с горчивина ми призна, че на последния им разговор Никола му бил казал: Ама, аз не мога да разбера какво иска България от нас! Едно на ръка, че Груевски, и той като много наши видни политици не е изкушен от историята и си няма хабер, ама никакъв, от нещата около отношенията между Македония и България, ама и кой да му каже, да му говори, след като доскорошният премиер Борисов заяви, че не иска да пие дори кафе с него... С онези край Вардар трябва да се говори. И аз не съм доволен от това, което колегата и приятел Бранко Георговски, например, е написал онзи ден в ежедневника „Дневник” в Скопие по повод изявлението на Плевнелиев , но когато утре ми звънне да ме помоли да му дам телефони или Е мейли на политолози или институции у нас за нуждите на някакъв текст, ще му ги пратя. И ще му кажа какво мисля за въпросния текст, разбира се, както винаги съм му казвал, да знае...

Та, у нас Радев тепърва ще трябва публично да формулира своя позиция за връзките с Македония. Може би на първо време това да стане в един по-широк регионален контекст, няма лошо. Пък и той нали вече се видя с македонския президент Георги Иванов, когато онзи беше тук да стане Доктор хонорис кауза на БАН и си обещаха да се видят в най-скоро време- „вратите са винаги отворени”, и други такива протоколни вербални трикове. Тогава Радев бе само „избраният президент”, Плевнелиев още си функционираше, самият Иванов бе на върха на щастието си, защото хем получи сериозно потупване по рамото с присъствието си в БАН с оглед на скромната си научна продукция, хем намери втора писта за излизане от изолацията си, след тази, отворена му от сръбския му колега Томислав Николич. А аз продължавам да се питам с какво Георге Иванов заслужи това внимание- научно- академично и политическо, с което бе удостоен, пък и на всичко отгоре ще държим постоянно отворени вратите си за него, след като знаем неговата роля в политиката на „антиквизация”, която Груевски провежда за да отдалечи македонците от техния славянски корен.

Иначе в Македония трепетно очакват денят неделя, 29 януари. Тогава изтича двадесетдневния срок, в който лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски трябва или да обяви, че е успял да състави правителство с подкрепата на мнозинство в парламента, или ако не е успял, да върне мандата на президента Иванов. Неизвестността ще трае до последната минута, шансовете за кабинет са минимални, но все пак ги има, а като ги няма, започват да се лансират странни правни конструкции, според които щом ВМРО-ДПМНЕ има най-голямо парламентарно присъствие и щом веднъж е получила мандат, тя трябва да го „върти” до тогава, докато все пак успее да състави правителство. Значи, ако Груевски не успее, мандатът получава друг човек от партията, който да се опита, ако и той не направи нищо, трети човек, и така нататък. Всичко зависело от това какво тълкуване на конституцията ще направят съветниците на президента Георге Иванов, за него било важно да има само някаква, дори и много тънка „сламка”, за която да се хване, за да аргументира подобно решение . Смях, господа заседатели!

Колкото и да плюнчим и въртим пръста си, ако Груевски остане на власт, никакъв нов повей откъм Вардар няма да усетим. Но ако все пак социалдемократът Заев състави правителство, о-о-о, тогава да видите.

Тогава просто дори няма да има нужда да вдигаме наплюнчен палец.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019


10 години по-късно

06.09.2019


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019, Костадин Филипов



10 години по-късно

06.09.2019, Костадин Филипов


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 20:00, 20 септември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----