Утре албанският парламент ще гласува Закона за националните си малцинства. Дали българската етническа общност, която е с историческо присъствие в страната, ще бъде призната за малцинство по силата на този закон? Въпросът все още е открит, въпреки че според последните промени в проекта българското малцинство е включено редом с останалите 8. Вчера точно тези промени получиха одобрението и на управляващите социалисти, и на опозицията в лицето на Демократическата партия в правната комисия на албанския парламент. България застана зад желанието на етническите българи да бъдат признати за малцинство. За настроенията и очакванията сред неправителствени организации у нас и в Албания, които работят по въпроса - в репортажа на Весела Смилец.

Местно население, преживяло преселения и смесени бракове през няколко столетия. Днес етническите българи в Албания са запазили своята езикова и културна идентичност, макар че са твърде различни, според съдбата си, свързана с 3-те области, които населяват.

В Мала Преспа са християни, в по- високо разположените села в Голо бърдо - преобладават мюсюлманите, които както и в Гора практикуват битов ислям. В петицията до албанския парламент на граждани, които се определят като българи, само за седмица се подписват близо 3 хиляди души. Ервис Талюри е един от участниците в подписката.

Ервис Талюри, зам.-председател на Дружеството за българо-албанско приятелство: От Връбник съм аз, майка ми е от Връбник, баща ми е от Билища. - Това е край Корча? - Да, на 35 км от Корча. Аз съм завършил Софийската духовна семинария и от там са вкоренени в мене родолюбието и всичките християнски ценности. - Това, че сте през една държава, а не от другата страна на границата играе ли роля за поддържане на този дух на българското? - Ами щом досега се е запазило, то ще продължава. Ние сме наследници на българската Екзархия и така, духът продължава.

Само за по-малко от година броят на паралелките с желаещи да изучават книжовен български език в районите на южноалбанските градове Билища и Корча се е увеличил от две на четири. Според председателя на фондация "Българска памет", ангажиран с процеса, отношенията с местните власти са на много добро ниво. Хората там приемат модела на евроинтеграцията - когато знаеш произхода си да работиш за икономически мостове с цел изграждане на регионални общности.

Д-р Милен Врабевски, председател на фондация "Българска памет": Там има изключителни млади българи, и не толкова млади, които пазят духа, усещането за слава и гордост от произхода и историческото си наследство и това е едно изключително ревниво пазене, в условия много трудни понякога. Макар и неведнъж да съм благодарил на албанските власти, че са съхранили все пак това малцинство. Не им е било лесно и тях. И те са преживели не малко като държава с тоталитарен режим.

Доктор Врабевски припомни, че последните преговори по въпроса за признаване на българско малцинство в Албания са от 1934 г., прекъснати от правителството на Кимон Георгиев. Заради последвалите през 40-те години тоталитарни режими - у нас, в Югофедерацията на Тито и в Албания на Енвер Ходжа десетилетия наред не е направени нито една крачка.

Д-р Милен Врабевски, председател на фондация "Българска памет": Обаче историческите предпоставки, които са разрешили тази неистина, в момента ги няма или най-малкото са минимизирани. Защо аз да спя през това време и да изпусна и поредния си исторически шанс. Ако беше изпуснато това, нямаше да има Съединение, Независимост и т.н. важни мигове в развитието ни.

От трите основни организации на българите в Албания изразиха надежда, че албанският парламент ще зачете правото им на самоопределение.