Там в момента вървят най-мащабните археологически проучвания на праистория в света. Заради предстоящия строеж на лот 3 на магистрала „Струма“, археологическите разкопки трябва да приключат изцяло през ноември. Затова са мобилизирани над 250 работници и 65 археолози, които работят там.

Дамяница вече привлече вниманието на учени от цял свят. Праисторическите обекти са от най-трудните, а тук за кратко време се разкриват невероятни подробности от неолита.

Историята не помни толкова мащабни археологически разкопки. Тя не помни и наполовина от тези мащаби, но в случая мащабите са важни, защото дават изключителна възможност да се види и да се разбере организацията на живот на едни хора, дошли тук преди повече от 7 хиляди години. Това са първите земеделци по тези земи.

Този обект бележи целия професионален път на Малгожата Кребска - част от българо полска експедиция, започнала да проучва праисторията тук преди 30 години. И спасителните разкопки сега за нея са златен шанс да проучи всичко само за един сезон. В момента са разкрили напълно остатъците на една сграда с изненадващо много пещи в нея.

Малгожата Кребска, научен ръководител на археологическите разкопки: Едно от огнищата е с много интересна бъбрековидна форма. Там виждате още едно огнище също с перваз. Интересното в случая е, че вътре намерихме четири съда. И за нас беше загадка, защото тук се намират шест такива огнища. Първоначално ние ги определихме като хлебарна за изпичане на хляб, но впоследствие близо до една от тях намерихме една скара и най-вероятно това са пещи за изпичане на керамика. Това е производствен център за изпичане на керамика.

Макар и преди 7 хиляди години, наличието на производствен център не е чак толкова изненадващо. Преселниците тук се числят към най-напредналата за времето си праисторическа култура в света - винчанската.

Само няколко метра встрани виждаме доказателствата за специализацията, постигната от керамичния център.

Малгожата Кребска - Това е съд, счупен на място. Виждате, че той е много фин и дебелината е едва от три милиметра. Има графитна украса, което показва, че е от халколитната епоха.

В съседна сграда са останали следи от питос или голям глинен съд за съхранение на зърно, вкопан в земята и остатък от дъното на съд с дупки.

Малгожата Кребска .Това най-вероятно за отцеждане на някакви течности, примерно сирене.
Мария Чернева - Сирене?
Малгожата Кребска - Примерно сирене, да.
Мария Чернева - Възможно ли е?
Малгожата Кребска - Да, защото просто през този период ние наблюдаваме рязко увеличение на едър рогат добитък

Наличието на големи стада едър добитък обяснява и невероятната упоритост на прахората да обитават тази долина - въпреки честите потопи, които са унищожавали къщите им. Следи от периодични бедствия личат на много места, както ни показва г-жа Кребска.

Малгожата Кребска: Следи от много мощен поток. Много силна вода, наводнение е имало, което е довлякло всички тези керамични елементи, заедно с камъните Т.е. тези хора непрекъснато са имали проблем с водата, били са наводнявани, но пак са продължавали да строят къщи на на същите места.

Мащабните проучвания дават възможност на учените да проследят тук сблъсък на две различни култури - на винчанската - на пришълците, дошли от Север - и на южните, дошли от Гърция с рисуваната си керамика.

Малгожата Кребска - Имало е някакъв сблъсък, защото регистрирахме опожаряване на това по-ранно селище. Има опожарени къщи и след това вече се наслагва и започва да доминира тази южна традиция.

Дали при сблъсъци или инциденти, пожарите оставят трайни следи от конструкциите на жилищата им. Иначе със стени от глина и плет, те отдавна са изтлели.

Мария Чернева - Къде казате започва този техния пласт? До тук си е нашето земеделие, нали.
Георги Иванов - ръководител на археологическите разкопки - До тук е нашето земеделие, тук вече надолу започвят пластовете на праисторическите хора
Мария Чернева - Ex толкова ние деляло от праисторията!
Георги Иванов - Това пак са хромелни камъни.Ето върху тази част са мелили например с ето този камък така са търкали .
Мария Чернева - Бая са търкали
Георги Иванов - Да, доста усилия са им трябвали да си направят брашно.
Мария Чернева - От какво?
Георги Иванов - Ами от лимец са произвеждали основно

В менюто на първите влиза лимец, ечемик, грах и леща, които определено не са местни сортове. Те са си ги донесли от Плодородния полумесец по поречието на реките Тигър и Ефрат. Към т.нар. неолитен пакет, както го наричат учените, който са си донесли от там, влизат също така кравите, овцете, козите и свинете.

Георги Иванов - Това са едни от интересните находки, които намираме в тези структури - част от идолче автропоморфни фигурка
Мария Чернева - И е седяло на етажерката за украса?
Георги Иванов - Възможно е да са му придавали някакви магически функции.

Колекцията от идолчетата събрана досега всъщност е много впечатляваща. Всяко едно със характерни черти на лицето, с очи като кафени зърна.

Малгожата Кребска: Когато погледнете профила много приличат на великденски глави от великденски острови.

Най ценна изглежда фигурка на змия от нефрит - добре запазена, местна изработка. Но пък пумпалът буди нездраво любопитство заради хаотичната си украса.

Малгожата Кребска - Трудно е да се каже дали има някаква закодирана информация.

Освен с мащабите си експедицията е от малкото която може да се похвали с реставратор, който работи на място. Парчетата керамика събирани в торби е толкова много, че после е почти невъзможно да се намерят и комбинират отделните части.

Янко Петров, реставратор:На полигон сме ситуирали и се намират отделни парчета в продължение на седмици и след това нещо реставраторът и разбира се археолозите имат поглед, събираме ги комбинираме ги и затова се получават. Не са имали грънчарско колело не е познато, а съдовете са направо перфектни

На масата на реставратора стоят стрели, фибула и ключ от римско време.

Сирма Алексова, ръководител на археологическите разкопки: Вече Рим е стъпил здраво в провинция Македония с една римска, селска виличка, организирана около този павиран двор. Дошли са тук, защото е много плодородно и защото най-големият им градски център Хераклея е на близо.
Людмил Вагалински, научен консултант . Вероятно имаме най-ранната за Българската територия вила рустика т.е. римски чифлик. Те всъщност са един зеленчуков пояс какъвто им аСофия, тука си има също един хранителен пояс около Хераклея Синтика.

Сирма Алексова . Животът в тази виличка е продължил до 15-а година сл. Хр. След това имаме много стабилно опожаряване, с много стрели. Така животът тук прекъсва. Пожарът е засвидетелстван и в Хераклея.

През трети век отново има следи от селскостопански чифлик, през четвърти - също. Но опитите престават - в равното са незащитени. Кратко объркване внася откриването на този боен шлем, но вероятно става дума за присъствието на ковач, който събира желязо за скрап. Така че след неолита, магистралата сега е следващото важно събитие в долината на Струма.

Вижте повече за кампанията Пътуване в миналото