Много жени от сливенския затвор извършват отново престъпления, за да се върнат там. Затворът е единственото място, в което се чувстват защитени и получават подкрепа. Това е сред тъжните изводи, до който стигна екипът на сдружение "Дете и пространство". Днес пред специалисти те споделиха това, което са научили за психическото страдание, за жените и техните надзорнички.

Психолозите влязоха в сливенския затвор да помогнат на децата да имат майки. Родени там, те често са оставяни. Въпреки прекрасните условия за отглеждането им до една годинка. Но с помощта на екипа от "Дете и пространство" жените постигнаха доста.

Йордан Данев - началник на затвора в Сливен: Преоткриха тези жени същността на майчиното чувство, същността на отношението към своите близки.

Те влязоха да помогнат на децата, но се сблъснаха с непорасналите им майки. Като Гергана, която казва, че този път ще задържи детето си.

Гергана: Нямах кой да ми помага, защото майка ми, баща им бяха по държавните затова и няма кой да ми помага, ама сега има кой да им помага, имам си мъж, имам си и баща, и майка - ще се грижат за него - за това.

Но Гергана си няма никой навън. Психиката й е крайно незряла и като децата - трудно различава въображаемото от реалното. Както много други.

Весела Банова - психоаналитик, сдружение "Дете и пространство": Но нека да кажем, че една значителна част от тях в живота си са жертва на насилие включително на домашно насилие. Аз лично смятам, че някои са жертва на вътрешен трафик, които не са разпознати, не са идентифицирани.

И затвора е мястото, в което за първи път имат възможност да се образоват, да работят, да открият други интереси. И става така, че затворът осмисля живота им.

Весела Банова - психоаналитик, сдружение "Дете и пространство": Място, което е спасителен пояс за тях. И за тях огромното предизвикателство е, че това, което ги очаква извън затвора, е много по-страшно от това, което е в затвора.

Йордан Данев - началник на затвора в Сливен: Навън не могат да се справят, извършват престъпление, за да се върнат в затвора, където чувстват закрила. Много лош сигнал за нашето общество.

Гергана: Няма да си оставя детето, защото не искам само да родя деца и да си давам децата по домовете. Не искам.

Гергана обаче излиза и не търси детето си. Няма подкрепа, навън е сама. И ако не е станала жертва на трафик в чужбина, ще намери начин пак да се върне в затвора. Както и преди. Както и много други. Без мрежа от социални услуги навън, смисълът на затвора като място за наказание се губи.