Спасяването на училището в родопското село Хвойна стана кауза на артисти, свързани с региона. В Пловдив бе открита фотографска изложба, която представя тъжни гледки от изоставената и рушаща се сграда.

Хвойна, Чепеларе

През 2008 този звънец замлъква и децата изчезват, защото демографската криза ги изпраща на друго място. Децата от Рупчоса са събрани в съседното Павелско.

Мариана Камбурова, фотограф: И така нашето училище остана като един бездомник с разбито сърце.

Фотографката Мариана Камбурова връща в училището бивши възпитаници и учители. В част от композициите те присъстват като призраци от минало време.

Мариана Камбурова, фотограф: Именно така, като наслояваме историята, можем да си представим и събитията, да разберем какво е било. Пък и да се замислим и сега какво е и да мислим и за бъдещето.

Спомен, идея и лично преживяване фотографията винаги е документ. Който има отношение и към настоящето, и към миналото. И към социалните теми и онези които вълнуват въображението на твореца.

Мариана Камбурова, фотограф: Тя съдържа в себе си паметта на обществото.

В парцела на училището са разположени три ценни сгради. Едната от тях е по проект на архитект Боян Чинков. А другата е на първото килийно училишще в Хвойна, отворило врати през 1860 година. Изложбата е в подкрепа на проекта на младата архитектура Кристияна Брънзалова, която работи за това сградата да придобие нова функция. Има идеи училището да бъде закупено и превърнато в център за обучение по високи технологии или в място за академични работилници по различни изкуства.