Всеки регион добавя свои щрихи към празнуването на Нова година. Във варненския край също има особености. За тях разказва етнографът Диана Тодорова. Сурвакницата за новогодишната нощ във варненския край например се приготвя ден-два преди празника.

Варна

Първият ден от новата година във варненския регион се нарича Сурваки. Подготовката за него започва с отсичането на дрян за сурвакниците.

Диана Тодорова – етнограф: "Дряновата сурвакница не се е внасяла в къщи преди новата година, преди полунощ. Тя се оставя отвън пред входната врата, а в навечерието, т.е. в нощта срещу 1-ви, тя се е оставяла на покрива на курника."

След полунощ най-възрастният в дома сурвака хората и домашните животни. В миналото сурвакниците не са били толкова пищно украсени. Богатата им украса се появява след Първата световна война. Трапезата срещу Сурваки трябва да е отрупана с месни ястия, едно от които – сварена черна кокошка или червен петел.

Диана Тодорова – етнограф: "Задължително на трапезата в миналото са били рошковите. С тях всъщност са се дарявали и сурвакарите. По питата е имало украса – символичен кръст, но при преселниците тракийци върху новогодишната пита се изобразява змията – змията като пазител, като покровител на домашното огнище."

В първия ден на новата година тръгват сурвакарите, които са били само момчета. Те са дарявани с орехи, сушени плодове и гевречета, а в градовете по-близките роднини сурвакари са получавали книжки и моливи.