Ще доведе ли до конкретни резултати срещата за климата в Ню Йорк?

Грета Тунберг: Хората страдат и умират, цели екосистеми се сгромолясват, ние сме в началото на масово изчезване, а вие ми говорите само за пари и ми разказвате приказки за вечен икономически растеж.

Харесвате я или не, Грета Тунберг се превърна в младата и гневна емблема на тазгодишната конференция на ООН в Ню Йорк. Различното е, че тя не е поредното дете, което произнася пламенна реч пред изпълнените със снизходителна симпатия погледи на държавни лидери от цял свят. Грета мобилизира не на шега децата и младежите на възраст от 8 до 17 години. През последната година вълните от климатични протести неизменно повтарят нейното име, а хилядите ѝ поддръжници по света заявяват ясно: не желаем да учим упорито, за да се влеем в икономическата логика, която никак, ама никак не ни допада. Поколението, което е информирано за все повече неща все по-рано започва да оказва своя обществен натиск върху политиката и бизнеса. И отрано отправя своите изисквания за истински и ефективни мерки за справяне с тежкото климатично наследство.

Обещанията за действия от страна на световните лидери до момента са повече на хартия. Сценарият се повтаря ежегодно. Всеки път учените бият тревога, че темповете на затопляне се ускоряват повече, отколкото се очакваше. Всеки път метеоролозите отчитат поредица от най-топли години. Всеки път скептиците им опонират. Всеки път темата за климата разединява Обединените нации на развити и развиващи се икономики, които настояват за своя дял от растежа. И всеки път неправителствените организации са критични и недоволни от постигнатото.

Спомнете си петнайстото издание на конференцията за климата в Копенхаген - огромното очакване за споразумение, което ще задължи всички държави да предприемат общи мерки за обуздаване на средната температура с покачване до по-малко от два градуса. И голямото разочарование от спектакъла, който сблъска толкова мнения и интереси. Споразумението дойде почти неочаквано шест години по-късно от Париж. Сега се очаква 25-тото издание на Конференцията в Чили. Но критиките, че споразумението не се спазва, не секват. Към тях се добавят покачващите се температури, всекидневното изчезване на гори с площ от няколко стадиона от повърхността на планетата, климатичните бежанци и нашествието на фини прахови частици в градовете.

Доскоро излизаха статистики за вредните емисии и цената на полетите и престоя на държавните глави в конференции от ранга на тази в Ню Йорк. Но и тази мода отмина. Сега е времето на Грета. И да, тя е права. Говори се за пари. Милиарди, обещани за пореден път по време на големите събития. Пари за опазването на горите и подпомагане на развиващите се страни по пътя на нисковъглеродната икономика. Средства, обявени гръмко по време на събитието и постъпващи бавно, мъчително или никога в реалните фондове. Къде е бизнесът в тази картина? Изглежда, че той все пак се адаптира. Не толкова глобално, колкото регионално. И понякога - въпреки моментната политика.

„Обичайният бизнес" отстъпва пред развитието на технологиите, които позволяват все по-бързото релизиране на успешни идеи. Производството използва все по-малко енергия. Велосипедите и малките електрически транспортни средства превземат градовете. Плодове и зеленчуци се отглеждат по покривите. Пак там изникват фотоволтаици и малки вятърни турбини. Отпадъците се рециклират. Или пък се изпращат в други, по-слабо развити страни. Нови решения, нови проблеми...

Застрахователните компании отделят все повече средства за изследване на влиянието от бъдещите промени в климата, за да подготвят бюджетите и стратегиите. А самият Ню Йорк, с централата на Секретариата на ООН, отделя милиарди за изграждането на защитна стена срещу големи приливни вълни. Проучванията сочат, че през следващите десетилетия покачващото се ниво на водите край Голямата ябълка може да отхапе или по-скоро - да потопи голяма част от нея.

Повече по темата вижте в разговора с Марияна Янева - журналист, която подготвя сайт за алтернативни енергийни източници.