Чудя се колко ли от днешните политици и държавници са прелистили монографията на Тончо Жечев (Бог да го прости). Опитвам се да отгатна, защото знам, че ако ги питам ще ме излъжат – те си лъжат по принцип – за каквото и да ги питаш. Уви, не мога да преброя повече от пръстите на двете ми ръце, за които съм сигурен, че са чели. Ами сега…

„Навръх Великден, 3 април 1860 г., цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби. Още тогава Г. С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят в новия български календар, ден, който трябва да се празнува всяка година. Националният календар на българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото ни летоброене. Но дойдоха други събития, личности, постепенно българският календар се запълни с много червени точки…“ Така започва забележителната книга на Тончо Жечев „Българският Великден или страстите български“

Чудя се колко ли от днешните политици и държавници са прелистили монографията на Тончо Жечев (Бог да го прости). Опитвам се да отгатна, защото знам, че ако ги питам ще ме излъжат – те си лъжат по принцип – за каквото и да ги питаш. Уви, не мога да преброя повече от пръстите на двете ми ръце, за които съм сигурен, че са чели. Ами сега…

Сега се уредихме с нови страсти – от Коледа... та чак до Великден. Вярвате ли, че идващият Великден ще бъде новия Български Великден – 157 години по-късно?!? Да видим…

През следващите месеци, може би до 1-ви април, армия от партии и политици всеки ден ще ни обещава. Ще чуваме как през следващите 4 години ще направят живота ни по-добър. Как ще получим повече сигурност и повече справедливост. Как всички ще бъдат равни пред закона, а правосъдието ще стане най-доброто и най-бързото на света. Как няма да пребиват, изнасилват, ограбват и убиват възрастните хора на село. Как всички контрабандисти ще влязат в затвора или ще се скрият в миша дупка и няма да излязат от там поне век.

Ще ни обещават, че ще живеем по-добре, ще получаваме по-големи заплати и по-добро образование.

Ще ни обещават, че ще бъдем по-здрави, болниците по-модерни и по-достъпни.

Ще ни обещават, че през границата пиле няма да прехвръкне. А някои може и да ни обещаят, че както по време на държавния социализъм по границата ще се стреля на месо – дори не само по тези, които влизат, но и по тези които излизат през браздата.

Ще ни обещават всичко, което искаме да чуем… дори и повече.

По телевизионните студия театрално и много страстно ще се карат. А след това в добре прикрити ресторанти, пак много страстно, ще се прегръщат, ще си обещават един на друг, ще пият питиета и пушат лулата на задкулисното разбирателство.

Горе-долу в седмицата на Благата вест ще започнат да ни раздават кебапчета и кюфтета, забравили за Великия пост. И ние ще сме забравили, че е време за пречистване и ще ги нагъваме – напъхани в комат хляб – ама не бял, а някакъв друг... измислен и пълен с набухватели, за да сме по-доволни и по-сити. Те и кюфтетата и кебапчетата няма да бъдат много от месо и в тях ще има подплънки, за да не са скъпи. Скъпи ще бъдат само обещанията, за да се помнят.

Ще започнат да ни раздават и по 20 или 50 лева, като ще преценяват на кой колко му струва мисленето. Защото идва деня (най-вероятно 1 април), в който ще трябва да мислим. Ама не много да мислим, а добре да си спомним кой ни е дал кюфте и кебапче с комат хляб – от онези с набухвателите и подплънките, а след това и банкнота и това да го помним поне ден-два, защото бързо забравяме.

Ще дойде и денят (най-вероятно 2 април), в който ще избираме обещанията, които най-много харесваме. Но ще сме забравили всичко, случило се през последните 27 години. Ще сме забравили заплатите от 2-3 долара на месец, ще сме забравили фалита на банките, ще сме забравили студените зими, ще сме забравили режима на тока, ще сме забравили масовата и касовата приватизация, ще сме забравили тесните и разбити пътища до морето, ще сме забравили олющените фасади на нашето ежедневие. Ще сме забравили неизпълнените обещания, но ще помним новите и ще твърдим, че този път ще ги изпълнят. Ще го твърдим, за да оправдаем себе си, че най-много помним кой вчера ни е дал кюфте, кебапче, комат хляб и банкнота.

На следващия ден (най-вероятно 3 април) ще ни убеждават как Новият Български великден е дошъл. Някой може би ще е прочел началото на книгата на Тончо Жечев и тържествено ще ни обяви, че 157 години по-късно ние ще трябва да сложим нова червена точка в нашия календар. Обещанията ще са забравени, а ние ще продължим все така болни и бедни – гледащи към Цветница и Великден и забравили… И така до следващите страсти.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Иво Никодимов


Забуксува ли делото за екстрадицията на Цветан Василев?

25.02.2016


ДПС – накъде след Местан?

10.01.2016


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове




Добрите неща стават бавно и трудно

03.08.2019, Костадин Филипов



Екипът на "България от край до край"

24.07.2019, Надя Обретенова


По света и у нас, емисия – 12:00, 24 август 2019 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----