Драмата, изпитанието и накрая - щастливият край и разбира се, поуката. Катя Тодорова намери всичко това при спасяването на 13-те от пещерата в Тайланд.

Британски водолаз: Колко човека сте?

Дете: 13!

Британски водолаз: Идеално!...

Британският водолаз, който казва тези думи е първият открил 12-те момчета и техният учител в наводнената пещера на северен Тайланд.

Намират се на единственото сухо място, което техният учител, 25-годишният будистки монах Екапол Чантауон е намерил за да оцелеят. Разпределил е малкото храна между децата. Не и за себе си. Учил ги е да не се страхуват в мрака. Как да се топлят взаимно. Как да не губят надежда.

Когато ги откриват, най-отпаднал е той. Момчето-сирак, израсло в манастир. Апатрит. Така наричат онези хора, оцелели при етническите сблъсъци на границата между Тайланд и Мианмар. Които нямат нито гражданство, нито родина, нито права.

Ничие момче.

Британски водолаз: Много хора идват към вас...

От този момент нататък целия свят притаява дъх…

Александър Киров - водолаз и геодезист: "Основното ядро са англичаните. Те първи поканват австралиеца, който е анестезиолог, много добър доктор и изследовател с над 30 години опит, специализирал и разработил методика за такива ситуации. Реално той е дал зелена светлина за бързото изваждане на децата от там."

Александър Киров е един от малкото българи практикуващ водолазно спускане в пещери. Знае колко е трудно това което се случва пред очите на целия свят. Една спасителна операция, която изглежда невъзможна. Граничеща с фантастиката.

Александър Киров - водолаз и геодезист: "Логистиката на цялото това нещо е колосална. Просто не знам дали изсипано на едно толкова отдалечено място е имало такова нещо. Екипировка, хора, логистика. Просто това е нещо невероятно. Всичко това да бъде занесено там, да е работещо и толкова бързо да даде резултат. Ако се върнем назад още когато бяха в неизвестност децата, родителите им бяха пред пещерата. И никой от тях не се е съмнявал ,че децата са живи. Всички те са били сигурни ,че децата са атлети и в добро здраве. Докато при нас ,дори мои приятели бяха малко скептични как ще се развият нещата още повече, че като чуха, че въпросните англичани са там, пак не бяха убедени, че развръзката ще е щастлива. Но трябва да вярваме, да сме задружни в такива моменти."

Александър е убеден, че случилото се в Тайланд е необикновен урок за света. Почти библейски. Урока за общите усилия. Самият той започва да се гмурка от страх.Момче ,което не умее да плува. Страхува се от водата. От тъмното. Тясното. Момче ,което един ден се спуска в дълбокото. За да се срещне със страха си.

- И продължава ли тази среща?

- Разбира се. Винаги ще сме си приятели.

- Със страха?

- Да.

- Може би трябва да имаш страх долу, за да излезеш горе?

- За всичко трябва да има страх. Няма ли страх предпоставката за инциденти е много голяма.

Днес той се спуска там където малцина се осмеляват.В пещери в България ,Албания, Майорка, Мексико. В реалния си живот е геодезист. Научил се е да плува в мрака, но предпочита да живее над него.

Вярва, че хората имат нужда от истории с добър край. Не фалшив, не нагласен. Истински добър край в който има труд, борба, реални усилия.

Александър Киров - водолаз и геодезист: "В този вид дейност, просто не може да има нагласени истории. Всичко е истинско, няма място за лъжа. Всичко е както трябва да бъде. Историята в Тайланд завърши със щастлив край."

Дано обаче не бъде забравено, че докато това се случваше загина тайландски водолаз Саман Гунан. Бащата на австралийския лекар Ричард Харис, който остана неотлъчно до децата в пещерата почина точно в този момент. Спасените момчета от футболния отбор „Дивите глигани“ бяха поканени на финала на световното. Три от тях и техният учител не биха могли да отидат. Нямат паспорти.

Но са живи. Те са отбора на 13-те, който вече познава целия свят.

Александър Киров - водолаз и геодезист: "Вече станах фен на един отбор и се надявам да си намеря тяхна тениска."

Тази история започнала в мрака завърши на светло. Истинска история за волята на хората да минат през непрогледното заради някой друг.

Понеже никой не е сам на света, ако знае, че друг се опитва да стигне до него.

© БТА