НОВИНИ

ТОПЪЛ ВЯТЪР МЕЖДУ АТИНА И СКОПИЕ

Костадин Филипов
от Костадин Филипов
09:55, 27.08.2016
Чете се за: 02:57 мин.
Истории
топъл вятър атина скопие

Нещо топло се опитва да подухва в отношенията между Атина и Скопие. Ето, министърът на външните работи на Гърция Никос Кодзияс беше на двудневно посещение в македонската столица, както казват дипломатите, ”по никое време”. Край Вардар политическата ваканция продължава, на страната й предстоят извънредни парламентарни избори на 11 декември, вниманието е насочено преди всичко към това до 31 август да бъдат изпълнени или да бъде създадена видимост, че се изпълнени, условията от договореностите от Пржино-2 по начин, че когато в края на месеца четиримата лидери на основните политически партии се срещнат, да кажат- да, отиваме на избори.

И изведнъж- Кодзиас в Скопие. При това извън стандартния дипломатически протокол- двустранна среща с неговия колега Никола Поповски, разговори с премиера и президента, на гръцкия външен министър бе даден шанса да говори пред македонските посланици и консули по света, събрани на своята традиционна работна среща в Скопие. Вярно, това не е прецедент- и нашият министър Даниел Митов през миналата година говори пред македонските дипломати, пък и неговият албански колега- също.

Но да говори Кодзиас- това е друга работа. Най-вече заради хладината на отношенията между двете съседни държави, която трае вече повече от 25 години, заради прословутия спор за името на Република Македония, който се превърна в мотив за гръцката страна да блокира Скопие по пътя към евроатлантическата интеграция. Самото изброяване „на едро” на политическите актове в тези отношения могат да ни накарат, много меко казано, само да повдигаме вежди. Ето, вижте: едностранна блокада на Гърция на Македония през зимата на 1994 година, декларация на страните от ЕС от Лисабон, с която на практика на Скопие се налагаше името „Република Македония” да бъде сменено. То си остана, но националният флаг на новата балканска държава бе променен с промени в конституцията, прием в ООН през 1993 година с досегашното съкращение ФИРОМ /Бивша югославска република Македония/, за което първият македонски президент Киро Глигоров настояваше, че е „име от ден до пладне” и че скоро то ще падне, гръцкото вето през 2008 година в Букурещ за членство в НАТО, присъдата на Международния съд в Хага, според която Гърция в разрез с международното право и със собствените си обещания блокира членството на Македония в НАТО и в ЕС, паноптикумът от паметници край Вардар, които се приемат в Атина като провокация защото поставят под съмнение нейния монопол върху античното наследство по тези земи, преименуването на топонимите в Македония, но повече в Гърция, и така нататък.

Както се вижда, дипломатическото и политическо досие между Скопие и Атина е твърде дебело и от него наистина лъха хлад. И сега Кодзиас, който е за втори път в Македония от юни миналата година, дава акъл на македонските дипломати и те чинно го слушат. Основната му теза, която бе „опорна точка” и в другите му разговори бе- дайте сега да не говорим за името, нека първо да предприемем мерки за изграждане на климат на доверие между нас. Решението за името после, някога, след време ще дойде само, когато ще има условия да направим „добър, а не лош компромис”. Македонският му колега Никола Поповски, и той- само мерките за взаимно доверие могат да създадат атмосфера да решим спора за името и да тръгнем към евроатлантическата интеграция. Както се казва, и двамата са си плюли в устата. Впрочем, писал съм и съм казвал безброй пъти, че през всички години, които работех в Скопие, нямаше относително виден представител на международната общност, който, идвайки в Македония, да не е отправял препоръката- не се задълбавайте в този спор за името, само губите време и излишна енергия, само се настройвате едни срещу други, а сте съседи, правете така, че да си имате доверие и тогава нещата ще станат по-лесни. Ама кой да чуе. В този сгъстен цикъл от редовни и извънредни парламентарни избори, които бившият премиер Никола Груевски организира в десетгодишното си управление на страната, как да гледаш напред в стратегическа перспектива, когато едва завършил поредния изборен цикъл, следващият чука на вратата. А темата за лошите гърци, които искат смяна на конституционното име на новата държава и за титаничната борба, която Груевски и неговите хора водят срещу Атина да съхранят това „Република Македония” е на първо място във всяка предизборна кампания. Какво доверие, какви мерки, какви европейски съвети? Ама, то да беше само Груевски, иди – дойди. Ама и другите правителства преди него, тези на социалдемократите, и те- същото. Затова си мисля, че обвинението срещу Кодзияс, че идва в Скопие да удари рамо на управляващата ВМРО-ДПМНЕ в навечерието на поредните и твърде важни избори, този път не върви.

Не съм сигурен, че македонските ни колеги - журналисти, които само чакат гръцки дипломат да дойде край Вардар за да го заядат за спора за името, са повярвали напълно на добронамерения тон на Кодзияс и на колегата му Поповски. Аргументът на двамата дипломати бяха практични и това са постигнатите договорености между двете държави: да се ускори изграждането на ЖП линията между Битоля и Флорина /Лерин/, по която, доколкото знам, работи фирма „Трейс”, да се свържат газопроводите между двете страни, да се развие инфраструктурата, двете държави да се свържат енергийно, да се развие сътрудничеството между образователните и културни институции, както и за подкрепа и помощ при природни бедствия, и разбира се, в кризата с бежанците.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Махат старите стълбове в Пловдив
Махат старите стълбове в Пловдив
Нови вторични трусове разтърсиха централна Италия в деня на национален траур
Нови вторични трусове разтърсиха централна Италия в деня на национален траур