На 6 февруари 2012 г. вълна след скъсаната стена на язовир Иваново буквално помете селото и отне невинни човешки животи. Според Темида - виновни няма. Трагедията разкри, че няма и регистър на язовирите в България. Колко и кой ги поддържа - никой няма точен отговор на този въпрос. Благой Цицелков и операторът Боян Петров разказват подробности.

Бисер, Харманли

Благодарение на водата, всяко нещо е живо. Наредил да напишат върху каменна чешма турски паша, влюбен в красивата мома Гергана. Преди пет века. Но белонагата избрала село Бисер пред Истанбул. И сиромаха Никола пред турския паша. В чешма пашата зазидал сянката й, защото водата, като любовта няма спиране. И до днес чешмата, по пътя за село Бисер дарява хората с вода. Те обаче, повече от всякога са жадни. За истина.

Пет години по-късно виновен за смъртта и разрухата в селото не се намери. Делото беше прекратено. Затлачи се в търсене на свидетели. 1782 дни по-късно, дори и не стана ясно кой е собственик на язовира причинил бедствието. От 1961, отговорност за язовира е имало Военното министерство.След трагедията в Бисер така и не стана ясно, кой е трябвало да поддържа язовира и защо неговата стена преля. Днес от някогашния язвор "Иваново" няма и следа. Не останала и капчица вода. И капчица вина не срещнахме. Общината в Харманали и Военното министерство дълго си прехвърляха отговорността за язовира. Явление познато в региона и преди трагедията.