Производители на кожени изделия настояват спешно да се облекчат процедурите за наемане на работници от държави извън Европейския съюз, по примера на сезонните договори в туризма и селското стопанство.

Според тях обаче в леката промишленост работните визи трябва да са поне за 2-3 години, за да си струва работникът да бъде обучаван и преквалифициран. Проблемът е сериозен и засяга почти всички отрасли на икономиката. Затова в новините на БНТ 2 решихме да започнем поредицата „Търсят се работещи българи“ в рамките на кампанията „Купувам българско“.

Пламен Цонев е собственик на една от големите фабрики за кожени изделия в Димитровград, която е с над 50 - годишна история. В нея се произвеждат годишно по 300 000 чанти само за външния пазар.

Оборудвана е с най-съвременните производствени мощности и капацитетът й позволява да се изработват многократно по-големи количества. Но част от цеховете пустеят и фабриката отказва поръчки от чужбина, защото няма достатъчно работници. В момента тук са наети 320 души, а близо 60 са свободните места.

Пламен Цонев, собственик: Претендираме за едни от най-добрите условия, които създаваме на работниците си и въпреки това не може да намерим хора. Аз силно се съмнявам, че проблемът е в заплатите – от 750 до 1050 лв. са нашите, говоря за шивачи, ръчници, кроячи.

Заплатите и изпълнението на нормите са изписани на електронни табла в производствените зали за мотивация на работниците. Раздават се купони за храна, има и безплатен транспорт. Живка Иванова работи тук от 28 години.

Живка Иванова, работник: Може би хората са научени да не дават много труд, а да получават повече и това ги кара да бягат, защото все пак трябва да работиш, за да получиш нещо.

За девет месеца Залиха Асимова изкачва няколко стъпала в служебната йерархия.

Залиха Асимова, работник: Търсих работа случайно и ме взеха тука. Бях на опаковката, от опаковката ме преместиха като шивачка, научих се като шивачка и ме преместиха в ОТК и сега съм доволна.

С липсата на работници се бори и Стефан Телкеджиев, който произвежда чанти за износ в няколко бази. Едната е в родопското село Павелско. В търсене на работна ръка собственикът на фабриката осигурява възможност и за безплатно настаняване на 50 семейства.

Стефан Телкеджиев, работодател: Няма да ви казвам как сме търсили хора – няма. Единственото решение е внос на работна ръка отвън. Но не сезонна работна ръка.

Работодателите в бранша вече са получили уверения, че хора от Македония, Молдова, Украйна и Беларус имат желание да работят у нас.

Пламен Цонев, работодател: Време е да докараме гастарбайтери поне да спасим за малко нещата. А в дългосрочен план според мен трябва политика. Аз крещя в момента, аз викам, разберете: ние ще фалираме защото имаме работа, защото не можем да намерим хора.

Фирмата на Цонев лобира за разкриване на професионална паралелка по кожарство и дизайн в една от димитровградските гимназии за новата учебна година. През миналата там са били отпуснати три стипендии, обвързани със стаж във фабриката.