Крайно необичаен урок в столично училище - част от кампанията на УНИЦЕФ

Янис Макдейвис - мотивационен лектор: Може би си мислите, че губя много време сутрин да си оправя прическата, но да ви кажа, че наваксвам при обуването и връзването на обувките... Не ми се налага също така да си губя времето да обикалям по магазините да си търся обувки, нещо, което е проблем за моите приятели.

Той не спира да се шегува, да се смее, да разказва за живота и увреждането си сякаш е най-нормалното нещо на света. И на втората минута вече е завладял публиката с чар, остроумие и мъдрост. Но не винаги е бил такъв.

Янис Макдейвис: Като малък въобще не разбирах, че съм различен, дори смятах да стана моторизиран полицай. Но на осем, всичко това се промени. Един ден просто се погледнах в огледалото и не харесах това, което виждах. За първи път осъзнавах, че съм различен, започнах да се срамувам, криех се в къщи, не исках да приема тялото си.

Биологичните му родители разбрали, че не знаят как да се грижат за него, отгледали го приемни с огромен опит с деца с увреждания. И това бил неговият шанс. Освен грижата и разбирането, едно от важните решения на родителите му е да го запишат в масово, а не помощно училище. Така се научил да се справя с повечето неща сам. Като пиенето от чаша, например.

Янис Макдейвис: По едно време смятах, че с помощта на протези може да водя нормален живот, като останалите. Но след година усилени упражнения, разбрах че не мога да пазя равновесие на два крака. Така че поздравления към всички вас, които успявате да се справите с това. Накрая разбрах, че не мога повече да водя битка със себе си, с тялото си и за да приема това, ще направя списък с нещата, в които съм добър, фокусирах се върху положителните страни. На колко от вас се налага да мият чинии.

Янис Макдейвис: И нещо, което ви е за домашно упражнение - ще ви науча как да пишете с уста. Много е лесно, но има един тънък момент. Всички правят основна грешка като захапват химикалката по средата - така е много нестабилно. Захапете я със страничните зъби.

От притихналата стая и отказа да си тръгнат на края става ясно, че децата са си взели и друго за домашно - списък с това, в което са най-добри и мотивация да приемат себе си и различията, от които се състои светът.