Узбекистан може да доставя природен газ за разпределителния център "Балкан". Това стана ясно на сесията на Българо-узбекистанската комисия за икономическо сътрудничество, която заседава в Ташкент.

Проектът за газовия хъб беше лансиран от премиера Бойко Борисов след провала на "Южен поток". Узбекистан добива 60 млрд. куб. м. газ годишно и търси активно път към газовия пазар на Европа. Газоразпределителният център при Варна може да осигури този достъп.

От близо 60-те милиарда кубически метра газ, които Узбекистан добива годишно, 15 са за експорт. Най-големият й клиент е Китай, но централноазиатската страна сега все по-уверено обръща поглед към Европа. България с ключовото си местоположение и идеята за газов хъб може да е вратата на узбекистанския газ към Стария континент и на по-ниски цени, стана ясно след срещата между двете страни.

Жечо Станков, заместник-министър на енергетиката: Имат капацитет и желанието. Попитах каква е цената на газа в страната, казаха, че е 50 долара за 1000 куб. метра. При сравнение и с българската, която е обявена на страницата на Булгаргаз - от 400 лева за 1000 куб. метра. Може да си представите за какви разлики в цените говорим.

Газът може да дойде по Транскаспийския газопровод, който се изгражда, през ТАНАП в Турция и оттам в България, разясни Станков. За целта България трябва да завърши газовите си връзки с Гърция, Румъния, Сърбия и Турция.

Жечо Станков, заместник-министър на енергетиката: Най-скорошно изграждащият се интерконектор, имаме избран изпълнител, с Румъния. Фирма Хабал, до края на 2016 г. ще се въведе в експлоатация. МЕ отговаря за интерконектора със Сърбия, който имаме 100% финансиране от ЕК - 45 милиона, да стартират изпълнението. В края на миналата година финално инвестиционно решение се подписа и с Гърция за газовата връзка. Работи се по предпроектното проучване на интерконектора ни с Турция.

Паралелно с газовите планове, България и Узбекистан договориха и отварянето на чартърна линия между Бургас и Ташкент, която ще е активна в месеците юни-септември. Целта е да привлечем узбекските туристи, и обратно.

Лиляна Павлова, съпредс. на Българо-узбекистанската комисия за иконом. сътрудничество: И сега има туристически обмен, ситуацията в Турция довежда до това, че големият туристически поток и чартъри, които са вървели към турските курорти, има огромен потенциал да бъдат пренасочени към България и българските курорти.
Ельор Ганиев, съпредс. на Българо-узбекистанската комисия за икономическо сътрудничество: Узбекистан разполага с голям туристически потенциал. Посещават ни 2 милиона чужденци годишно. Можем да създадем съвместни програми - по Пътя на коприната, пътувания до Самарканд, Бухара. Интересуваме се и от опита на България в подготовката на кадри за този бранш.

Узбекистан се интересува и от опита ни в транспорта и строителството. Има нужда от техника и машини в медицината, фармацевтиката, преработката на храни. Българска компания е сред основните играчи на узбекския петролен пазар за преработка на горива.

Божидар Лукарски, министър на икономиката: В тази държава има много ресурси. Както каза и предс. от узбекистанска страна, те добиват всичко, което го има в таблицата на Менделеев. От друга страна, ние можем да им предложим иновации и технологии.

Крайната цел е търговското сало между двете страни, което сега е около 26 милиона долара, да се повиши значително. Узбекски студенти проявяват интерес към българските университети заради магистърските програми, чиито дипломи се признават в ЕС.