Страната ни все още няма Национална информационна система за кръводаряването, която да е внедрена във всички центрове у нас. В България няма и регистър на донорите с редки кръвни групи. Сред целите на Световната здравна организация е до 2 години всички държави да набавят нужната им кръв изцяло от безвъзмездни дарители, а у нас това са едва 22% от случаите.

Страната ни е в дъното на класациите за доброволни кръводарители като Марин Пенчев. В почти 80% от случаите у нас кръв се дарява при нужда от роднини. Това е 37-мият път, в който Марин ще помогне.

Марин Пенчев: 2009-та започнах малко по малко, през няколко месеца да кръводарявам. Всеки с нещо трябва да е полезен, мисля, че така съм полезен аз.

Единна информационна система за кръводарителите в България все още обаче няма. Така например в Пловдив може да се бракува кръв с изтичаща годност, докато в Стара Загора някой да има нужда от нея.

Марин Пенчев: Аз всъщнсот не знам какво помагам, тя тази кръв после се обработва и се разпределя.

БНТ: Там казват "на Вас Ви е за 16-ти път, а той казва "не, на мен ми е за 37-ми"...

проф. Фани Мартинова, директор на Националния център по трансфузионна хематология: Така ли? Значи... ето това означава, че губим връзката. Това се отразява всъщност на нашата работа, на информираността къде какви количества има. Идеята, която аз имам, е да се направи одит на съществуващата система.

От резултатите ще стане ясно колко ще струва доизграждането на базата данни. През миналата година у нас кръв са дарили 164 хиляди души - с 2 500 по-малко от 2016 г. За примера, който дава от години, Марин получи признание от Българския червен кръст.