В Бургас социални работници, педагози и полицаи обединиха усилия, за да открият децата от ромските семейства, които не ходят на училище. Целта е да бъдат подпомогнати, за да се върнат и задържат в образователната система.

Бургас

16-годишната Дафинка е една от ученичките в първи "Д клас училище в „Христо Ботев" . Опитът ѝ на улицата е дълъг. И сега има проблеми с присъствието в клас, но вече има мечта - да вземе книжка и да стане полицайка, за да помага на хората.

Дафинка, ученичка: Крадат, пият трева и влезат - крадат. Каквото гледат взимат, отиват да продават за една трева. Трябва да учиш много, да станеш голяма и да си взимаш - ааа, как беше?- изпити?- да, да ги взимаш.

В първи "Д" учат 12 деца и повечето обичат математиката. С четенето е по-трудно, но искат да ходят на училище и обясняват отсъствията си.

Десислава, ученичка: Баща ми в затвора беше, майка ми в Германия беше и нямах пари да си купувам чанта да отивам на училище. Много малко знам, не искам да прочитам, моля те.

Но като порасне, ще стане лекарка, категорична е Десислава. Директорката Христина Узунова казва, че с приобщаването училището не може да се справи само и че всички институции- община, инспекторат, полиция се грижат заедно за това. Механизмът позволява и рестрикции, до които засега не се е стигало. При всяко отсъствие децата се търсят и убеждават да дойдат в училище.

Христина Узунова, директор: Деца, които 3-4 години не са били в образователната система, забравили са да четат, да пишат, ги събрахме в една паралелка, първи клас. Различна възраст, имаме 8,9 и 13-14 годишни.
Николета Казакова, педагогически съветник: Преценихме, че ще бъде най-добре да влязат в паралелка, отколкото да бъдат на индивидуални.

Класният на първи "Д" казва, че осем месеца след началото картината е коренно различна.

Георги Георгиев, начален учител: Освен псувни и нецензурни думи друго не се чуваше. Сега вече имат по-добри взаимоотношения едни към други, готови са да си помогнат, координирани са, нещата са доста по-добри, но се искат много усилия.

Според учителя само един-двама от класа не биха останали в училище. Останалите имат потенциал и желание, а най-важното е, че всички са добри деца.