Менда Стоянова и други депутати от ГЕРБ внесоха промени в закона за Българската народна банка, с които се обезпечава прилагането на европейските актове във връзка с процеса по присъединяването на страната ни към валутно-обменния механизъм, по-известен като ИЕРЕМ 2. Така България привежда в съответствие законодателството си, за да може да влезе в чакалнята на еврозоната, където в следващите две години ще се тества стабилността на българския лев. Той ще бъде конвертиран при утвърдения курс. Какво се случва с валутния борд и готова ли е България за тази крачка към еврозоната? По темата разговаряха икономистите Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика, и Георги Вулджев, Ескпертен клуб за икономика и политика.

Георги Вулджев обясни, че това при какъв курс ще влезе България в ИЕРЕМ 2 и след това е еврозоната, ще е обект на преговори. "Това е, което се променя и от там възноиква притеснението възможно ли е да има някаква девалвация на лева, което означава по-висока инфлация, на практика някакво обедняване на населението в следствие на някакво превалутиране, каза той.

Георги Вулджев, икономист от Ескпертен клуб за икономика и политика: Притеснението е, че може да се обезцени лева. Това в други случаи не се е случвало, но не означава, че няма никакъв риск. Ако се девалвира лева, това би довело до оскъпяване на стоките в страната.

"Причината да сме тук е едно конкретно изменение към валутния закон, към член 29 от валутния закон, който касае именно валутния курс на лева спрямо еврото. Към този закон се добавя и една алинея 3, според която курсът в момента, в който влезем във валутния механизъм ИЕРЕМ 2, курсът между лева и еврото на практика ще стане обект на преговори както е според изискванията за присъединяването във валутния механизъм. Основният проблем с това е, че първо това по никакъв начин не беше подложено на обществено обсъждане", каза Вулджев.

Лъчезар Богданов се съгласи, че не бива да се прави законодателна промяна по този начин.

Лъчезар Богданов, икономист от Институт за пазарна икономика: Най-добре е законопроектите да се вкарват от Министерски съвет, това показва политически ангажимент на управляващото мнозинство и на правителството. Второ, процедурата да е по-публична. Разбира се, това, което видяхме, показа, че не може да има тайна процедура в България.