В градска среда у нас живеят около 5,2 млн. души, които обитават 2,6 млн. броя жилища, показват данни от анализ на Евростат за демографската карта на общността през 2016 г.

Анализът акцентира върху някои от проблемите на европейците, които живеят в градска среда, но е провокиран от провеждащия се в Куала Лумпур, Малайзия, Световен градски форум, който се провежда до 13 февруари.

Специално за страната ни е отбелязана тенденцията за обезлюдяване на селските райони и миграцията на хората към големите градове. Отчита се, че делът на градското население като дял от общия брой на населението се е увеличил - от 20 на сто през 1950 г. - до 67 на сто през 1990 г. и до 75 на сто през 2016 г.

Селските райони за около 65 години са загубили население в полза на градските райони от близо 6 милиона души. В момента в селски райони у нас живеят около 1,8 млн. души, тоест основата на пирамидата е обърната - от близо 6 млн. селско население преди половин век - днес тези хора живеят в градовете.

Отчита се също, че София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години отбелязват непроменено трайно увеличение на населението си - в София с около 30 на сто, във Варна - с около 10 на сто.

Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на населението са Враца - минус 23 на сто и Видин - минус 22 на сто. В анализа се отчитат и други две негативни тенденции: около 30 на сто от българите или близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в ситуация на риск от бедност и социално изключване.

Освен това от съществуващите близо 2,6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 процента, са практически необитаеми. Дава се пример, че 24 на сто от жилищата в столицата са необитаеми, в околностите на София - 48 процента, във Варна - 30 процента и в Пловдив - 26 процента необитаеми или вакантни жилища.