НОВИНИ

„В КАДЪР” - "ЦЪРКВИТЕ ОСТАВАТ"

Документален филмИстория за вечност и приключенияТози филмов разказ е изцяло предизвикан от оператора Николай Илиев. Той обича да пътува из България и все привижда нещо различно в пейзажите, които често отминаваме с думите „да, много любопитно”. Той обаче спира и вижда. Прави снимки и не говори много. Но успя да ме убеди заедно с режисьорката Милена Гетова, че тази история си струва да бъде разказана.

Петя Тетевенска
от Петя Тетевенска
19:28, 03.05.2016
10365
Чете се за: 01:34 мин.
Истории

В началото имаше само снимки от интернет. После се запознах със скулптора Теодор Нанев, който се занимава и с реставрация на стари къщи. Преди една година видял снимки на потопената църква в язовир Жребчево и оттогава не спрял да мисли как тя да бъде укрепена и запазена като архитектурен паметник. Той вече беше ходил много пъти до язовира и старата църква. Оказа се, че на 200 метра от нея се е върнал да живее един строителен инженер - Иван Петров, родом от бившето село Запалня, което сега е под водите на язовира. Купил една стара къща, ремонтирал я и забравил за големия град. Сега единствените останали сгради са къщата на Иван и стърчащият от водата храм "Свети Йоан Рилски" - храмът на село Запалня. Открихме и сина на последния канонически свещеник на храма - учителя Стойко Попстойков от Казанлък, чиито личен архив беше истинско съкровище за нас. Така полека започнахме да разплитаме историята на мястото.

Историята на залети от язовири църкви в България си приличат. Те всички започват по един и същи начин – изселват се хора и се заличават родните им места, за да се появат язовири. Но това строителство променя съдби.

Служители от Държавен архив - филиал Монтана ни предоставиха ценни документи за язовир Огоста и ни запознаха с един забележителен лекар - д-р Георги Георгиев, родом от бившето село Живовци, което сега е на дъното на язовира. Неговият дядо е служил 40 години в Живовската църква "Свето Възнесение", а прадядо му е ктитор на църквата още при построяването й. В момента тя е достъпна само по вода, а камбанарията й е потопена наполовина. Така че трябваше да използваме рибарска лодка и заобиколни черни пътища през нивите наоколо, за да се приближим до "Свето Възнесение". Валя ни дъжд, колата ни затъваше в разораната угар, наложи се да ни теглят от "Пожарна безопасност и защита на населението". Беше си приключение, което накрая ни отведе в Лопушанския манастир и неговия игумен - архимандрит Христодул. Там се пазят три стари икони, за които се предполага, че са от Живовската църква и голяма камбана с надпис "Живовци".

Така избрахме да снимаме язовирите „Огоста” и „Жребчево” и техните две потопени църкви. Дали защото са строени по-здраво и по-добре, дали защото са правени на по-високи места, или защото никой не е посмял да ги бутне, църквите остават да „ходят по вода” повече от половин век. Фотографите ги обичат и често ги снимат. Полуразрушени, без покриви, ничии – тях хем ги няма, хем са на тоя свят. Когато не валят много дъждове и не се топят снеговете, се показват целите. Те са забравен документ на времето, метафора на потънал живот и вяра ... и все пак продължават да излъчват очакване и надежда, че „духовното е вечно”. И имат какво да разкажат, така, както си стоят между небето и водата.

Защо църквите умират последни - вижте тази вълнуваща история на 4 май 2016 г. от 22.30 ч. по БНТ 1.


Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
ДРУГИТЕ НОВИНИ
ДРУГИТЕ НОВИНИ
Воден градски транспорт във Варна
Воден градски транспорт във Варна