Лято, лято, колко да е лято, след като в Македония ври и кипи не толкова от горещина, колкото от нажежени политически страсти. И аз го приемам за нормално - на 30 септември тази година ще се проведе референдум, с който трябва да се разбере искат ли македонците в ЕС и в НАТО, или не.

Всъщност, това е лъжлива представа за същността на референдума, която се налага от властите в Скопие. И тази представа се създава най-вече от двойствения характер и съдържание на въпроса, с който властите се обръщат към гласоподавателите.

А той гласи: ”Дали сте за членство на Македония в НАТО и в ЕС, и за подкрепа на Договора с Гърция?”.

Колкото и опозицията да се опитваше да промени текста на въпроса, усилията се оказаха напразни. Премиерът Зоран Заев си го беше решил още преди парламентът да го гласува и направи така, че резултатът да бъде в негова полза.

Да разчепкаме нещата около питането. То се състои от две части, като популярността на първата половина - членството в ЕС и в НАТО, идва да „прокара” втората. Да, македонците искат да бъдат членове на евроатлантическото семейство. Консенсусът за това - политически, обществен, и обърнете внимание, етнически, все още е с високи стойности, достатъчни да изкарат хората пред урните и те да отговорят с „Да”.

И високата подкрепа на първата половина на въпроса автоматически трябва да се прехвърли и върху втората част, тази, свързана с Договора с Гърция. А там, в Договора пише, че след одобрението му Република Македония вече ще се нарича Република Северна Македония. „Ченгелът”, ако мога така да се изразя,- членството в ЕС и в НАТО, трябва да закачи и да изтегли новото име на държавата Република Северна Македония. А то не се харесва на доста хора в републиката. И не само защото се променя като конструкция и звучене, а защото е резултат от натиска, да не кажа - изнудването от страна на Атина.

Така че Заев почти няма друг изход, освен да състави тази формула на въпроса за референдума. И той като своите съграждани си дава ясна сметка, че, всъщност, ако остави питането да звучи, например - „Подкрепяте ли Договора с Гърция?”, и нищо повече, шансовете референдумът да получи подкрепа са много по-малки. А така, хем ще реши стратегическата задача за евроатлантическо членство, хем ще легитимира новото име Република Северна Македония, без което Гърция току виж, отново върне ветото за блокиране на Скопие по пътя към Брюксел. Простичка сметчица, ама не може без нея.

Още повече, в най-новата политическа история на Македония вече има подобен прецедент. През есента на 1991 година, на 8 септември, македонците също така бяха повикани чрез референдум да решат искат ли югорепубликата да стане независима и суверенна държава. Да, тогава имаше еуфория на тази тема, но както се казва, само тя не стига. Както днес я има, утре може и да изчезне, нестабилна работа. Инициаторите на отделянето на Македония от Югославия на Слободан Милошевич искаха да бъдат сигурни, че референдумът ще има положителен резултат. Въпросът, който измислиха също така бе от две чести - той питаше македонците дали за независима и суверенна Македония с право тя да се включва в съюзи с други суверенни държави от СФРЮ?

Същността бе в първата част на питането, а втората бе прибавена за да бъдат гарантирани гласовете „За” на хората с югоносталгични чувства, които не бяха никак малко. Те, ако питате мен, и сега не са малко... Нещо като това за членството на страната в ЕС и в НАТО...

Мисля, че съм го казвал и друг път тук - мине не мине време, и някой скрупульозен конституционалист вземе, та се обади в някоя медия- внимавайте, вие може да искате да забравите за втората половина на въпроса от 8 септември 1991 година, но той съществува в правния мир. И ако има политическа или обществена структура, която да има капацитета да събере достатъчно критична маса, току виж, че предложи втората половина на въпроса от онези години да се постави отново на гласуване. Пък нека македонците го отхвърлят и вместо съюз със Сърбия, да речем, изберат членството в ЕС и в НАТО, където вече са някогашните югорепублики Словения, Хърватия, а предстои и НАТО-вска Черна гора да влезе в ЕС.

Нали помните онази знаменателна фраза на президента Бил Клинтън: „Икономиката, глупако, икономиката!”. Е, ако я перефразираме, бихме могли да кажем така :”Името, глупако, името!”. И няма да сгрешим, защото наистина референдумът на 30 септември и неговите „Да” или „Не” ще бъдат за това дали нашата югозападна съседка да се нарича Република Северна Македония или не.

Такива летни истории ми се въртят в главата тези дни, когато жегите замениха обилните ежедневни дъждове. Какво да се прави, политическата температура около Вардар се остава все така висока и дори хладните води на реката не могат да я намалят...

Не знам дали съм ви казвал, но най-прохладното място по време на августовските жеги в Скопие е последното и най-близко до водата стъпало на бетонните стълби, които водят надолу. Там, на най-долната площадка, най-близко до водата прекарвахме със съпругата ми летните скопски нощи по времето, когато кореспондентствах там. Хлад, хлад, колко да е хлад, ама беше приятно...


Още от Костадин Филипов


Рибата още в морето, те тигана слагат...

17.08.2018


И пак за Илинден, който разделя, но и сближава

03.08.2018


Един спомен отпреди 55 г.

27.07.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове



Името, глупако, името!

10.08.2018, Костадин Филипов




Един спомен отпреди 55 г.

27.07.2018, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 20:00, 20 август 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----