Как се решават проблемите във Великотърновското село Велчево?

Разказва Катя Тодорова.

Велчево, Велико Търново

На свято място жителите на селоВелчево вървят на пръсти. Снишават гласовете си от уважение към Свети Георги.Развълнувани са от буйната радост с която са израсли цветята.

Садили са ги заедно. Баба Денка и кметският наместник Мустан Юсменов. С цяла дружина помагачи.

Мустан Юсменов, кметски наместник на село Велчево, Великотърновско: Всички сме земни хора,трябва да си помагаме.Не трябва да се делим на тоз такъв или онакъв. Аз тъй го смятам.Това е мое лично мнение.

Мустан е мюсюлманин, роден в селото.Поел е грижата за над стогодишната църква „Свети Георги“.Намерил дарители.Така я спасили.На този Гергьовден след литургията ще подари на бабите от селото икони.Ще им дари декоративни храсти за градините.

Вярва, че щастието е да живееш с добри хора.

Мустан Юсменов, кметски наместник на село Велчево, Великотърновско: Всички се разбираме кой какво ще върши.Светлана ще коси, Марианка ще боядисва.Едни ще правим пейки.Всичко е общо.Това е.

Баба Денка познава кмета от малък.Обича да се шегува и да командва.

Тя е най-редовната певица в читалището. Преди няколко години то било пред рухване. И макар да са останали стотина човека те не се примирили.Престарелите баби боядисвали,чистили,ремонтирали заедно с кмета. И читалището оцеляло.

На 85 годишната Анка Милева затова и се плаче .От радост.Навремето била сред доброволците, които го построили.

Анка Милева: Правили сме основите,копала съм,ходили сме за пясък,всичко на ръка правихме...“

Говорим си за днешния свят.Не знае защо хората толкова се оплакват. Сигурно, защото не знаят какво е истински да нямаш. Тя знае.

Анка Милева: Те не знаят какво се казва нямане, бабе. Аз изкарах основно образование в 49-та година.То нямане, нямане...Ние нямахме какво да обуем, какво да облечем. Втората световна война, нищо няма, ама знаеш ли какво значи нищо! Сега магазините са пълни, дрехи, обувки има. Аз съм ходила с цървулки на училище. Цървулки, бабе, знаеш ли какво е? Ама не такива дето се ходи с тях на хорото, а такива - от прасето...

Никога не е пътувала по света, но казва, че го познава. Защото когато отвори книга може да бъде където си поиска. Пита ме дали съм чела новия роман на Милен Русков „Чамкория“.Тя току-що го е прочела.

В библиотаката на читалището бабите редовно търсят нови заглавия. Събуват се пред вратата от уважение към книгите.

Иванка Маринова, работи в читалище „Светлина“: Например зимата или есента идват с галошките до тука,до вратата и като отворят, си ги събуват, по терлички влизат, казват „Да не ти изцапам...“
Мустан Юсменов, кметски наместник на село Велчево, Великотърновско: Библиотеката ни има нужда от нови книги, който желае може да ни изпраща на адрес, село Велчево, община Велико Търново,

Кметския наместник вчера е измил читалището. Измел е площада. Днес е закачил знамената.

Предстои Гергьовден. Иска да стане празник. Утре тук ще дойде пътуващ театър. На следващия ден ще има танци и караоке. Шведска маса. На село това означава дядовците да носят пиенето, а бабите - яденето.

После веселбата е обща.

Мустан Юсменов, кметски наместник на село Велчево, Великотърновско: Да, ще има театър...После за вечеринката тия столове се дърпат, има жива музика, хора, танци... Взех уредба и става караоке с два микрофона, взимаме за за почерпка нещо и бабите си пеят...

Събират се заедно за всичко. За празник, помен, когато е студено, когато е самотно. Всеки има нужда от утешение понякога. Събират престарели вещи от изоставените къщи. Така се получил музей. Сковали са сами рамки за снимки и са направили архив на селото. Да не ги забравят. И те да не забравят.

Денят си върви. Всеки е вършил някаква работа. Двете сестри баба Денка и Стойка са се скарали и сдобрили. Но всички заедно имат традиция да си правят срещи пред кметството.

Не се караме, ами се гълчим. Важното е че накрая си прощаваме... Ами ние сме си смешни.

Смеят се, че са като едно голямо семейство. Преди време свикали местен референдум и си наели охрана на селото. Събрали пари завидео камери.

Когато кметът един ден намерил изоставена спирка и я пренесъл в селото заедно решили да я превърнат в нещо като клуб за селски дискусии. Нарекли го „Шушу-Мушу“.

Рядко обсъждат политиката, имат си по-важни грижи.

Баба Иванка: Като се счупила циглата на дувара на църквата и тя отишла и намерила две цигли и ги занесла там и после цяло село я разказвало, че тя крала цигли. И големи тревоги бяха за тези 2-3 цигли?
Баба Денка: Не е още! Чакам още майстора да доде да ги сложи!
БНТ: Според вас какво е важното за да бъде един човек доволен от себе си и от труда си за да е щастлив?
Анка Милева: Ами, кое е важното? Човек трябва всичко да дава, да дарява от сърце. Не да прави нещата насила. Трябва отвътре да ти дойде, от сърце да го направиш, за да има ефект накрая.

Деня вече е към края си. Стойка Недева вече ще се прибира защото "заради телевизията, кокошките и щели да умрат от глад". Сестра и Денка поема към другия край на селото. Иванка има още работа в читалището. Светлана прибира косачката за тревата. Кметът Юсменов и Мариянка пренасят колоната с музиката за празника в неделя.
На пътя ни чака Анка Милева. Да каже: "Довиждане"Нейната къща е точно срещу детската площадка. Сега там е пусто. Но дойде ли събота и неделя от там чува смях. И светът се подрежда.

Анка Милева: Не е добро бабо, не е хубаво, ама то ще се оправи, ще се оправи. Минали са много епохи, минали са... има и хубаво има и лошо. Не може в живота да има само хубави неща. Има и лоши, ама преодоляват се.
БНТ: Ами то как да разберем, че има хубави неща, ако няма лоши?
Анка Милева: Ами тъй. Да ме надживеете двойно. Аз чета много вестници и книги. Начи живота към 2040-та година ще стане 130 години. И викам:Боже, дали пък Господ ей сега не си прави експеримент с мене. Да живея и аз повече...

Баба Анка вярва на учените. Но тя знае повече от тях за радостта от живота. Може би знае за света повече, отколкото някой който го е обиколил.