Представителите на 195 държави приеха в Париж първото глобално споразумение за борба срещу покачването на световната температура. Документът с право беше наречен историчести. Той задължава страните да намалят вредните си емисии през следващите десетилетия така, че глобалното затопляне да бъде ограничено до два градуса. Как този механизъм трябва да сработи в световен мащаб и какви отговорности налага той?

Лоран Фабиюс, министър на външните работи на Франция: Споразумението от Париж за климата е прието. Това е един малък чук, но той може да извърши големи дела.

Щастливият момент. Големият пробив, подготвян и отлаган в продължение на четири години. Протоколът от Киото вече не работеше, конференцията от Копенхаген донесе разочарование, вместо надежда, а последвалите световни срещи за климата завършваха бавно, с безсънни нощи, добри пожелания, декларации и прехвърляне на очакванията за следващия път.

Нужна беше промяна и Париж я донесе. Но промяната беше осъзната и подготвена доста по-рано. Държавите вече не можеха да се делят на богати и бедни, на блокове от развити и развиващи се, на виновни в миналото и виновни в настоящето за промишленото замърсяване на въздуха и покачването на средната температура.

Климатичният модел работи другояче, обясняваха учените. За него е важен балансът между изхвърлени в атмосферата и абсорбирани парникови газове. Онова, което не може да се поеме от океаните, растителността и технологиите за улавяне на въглероден диоксид, се натрупва и води до затопляне. Накратко казано - колкото по-топло, толкова повече засушавания, наводнения, урагани, горещини и застудявания по никое време.

Общ проблем, който изискваше конкретни решения. В Париж всяка държава пое отговорност за намаляване на вредните си емисии. Така че първата част от пробива се случи още началото на конференцията. Най-големите замърсители - Китай и Съединените щати дадоха обещания за чувствително съкращаване на парниковите газове с хоризонт 2030-та година. Европейският съюз също представи амбициозна програма. Но дори и след поетите отговорности сметката не излизаше.

Това доведе до дългите преговори в различни формати, до призивите на генералния секретар на ООН за компромиси и до постепенното оформяне на финалния документ от 31 страници. Последната безсънна нощ в петък срещу събота фиксира крайния вариант, които държавите-участнички в конференцията най-после приеха. Първият коментар на американския президент описа кратко и точно постигнатото:

Барак Обама, президент на САЩ: Споразумението е най-добрият ни шанс да спасим планетата, която имаме.

Борбата за намаляване на вредните емисии в атмосферата тепърва предстои, напомни Обама. Напомниха го и представителите на неправителствените организации. Повечето от тях приветстваха договореното в Париж, но в типичния си стил изказаха съмнения за приложението му и крайния ефект.

Иначе огромното достойнство на споразумението беше признато от неправителствения сектор - че то очертава нов преход към нисковъглеродна икономика и "веднъж завинаги поставя изкопаемите горива от лошата страна на историята", както се изразиха от "Гринпийс". Договореният модел предвижда и ако целите не се постигат, да има преразглеждане и коригиране на отговорностите на всеки пет години. Развиващите се държави ще получават помощ от развитите от фонд в размер на 100 милиарда долара, който вече се захранва. Вярно е, че задължителният правен характер на документа от Париж не предвижда конкретни санкции за онези, които не изпълняват набелязаните цели. Но сателитите вече следят и ще следят все по-стриктно кой и колко замърсява. А щом критериите за нисковъглеродна икономика бъдат възприети, няма да е без значение кой и как възприема онези, които все още живеят в ерата на въглищата. Важното е че технологиите за постигане на по-чисто бъдеще вече съществуват.

От хората зависи как ще въвеждат, развиват и използват така, че да задържат затоплянето до два градуса, а защо не и до градус и половина...