Вардар може да пресъхне, глупостта - никога!

Колко гости съм водил там на път за или от Охрид, само една малка три-четирикилометрова отбивка от основния път, стигаш до Вруток и малко по- нататък са каптираните извори на голямата река. А малко под тях няколкото басейна с прекрасна бистра вода, която ослепява ако се загледаш по-дълго време, но не можеш да не се загледаш, защото в пенливите води плуват ята пъстърви, коя от коя по-голяма и палава. Ако си мераклия, ако имаш време, няма никакъв проблем да седнеш в ресторантчето наблизо и да се договориш с младите албанчета, които го държат от кой басейн да ти извадят пъстървата и как да ти я приготвят.

С оператора Любо Станоев сме снимали там, правихме документален филм за признаването на Македония от страна на България на 15 януари 1992 година. Е, там Вардар е само поточе, което пък в Скопие вече си е река отвсякъде, да не говорим в долното си течение на територията на Гърция, където се влива в Егея. И през цялото си течение реката създава впечатление за вечност, за мъдрост и ...полезност.

Казвам тези неща, защото покрай бреговете на реката, в столицата Скопие през последните дни, седмици и години се направиха толкова глупости, че човек да го хване срам да пише за тях. Ето и сега- след като лидерът на управляващата досега ВМРО-ДПМНЕ и бивш премиер Никола Груевски не успя да реализира мандата за съставяне на кабинет, връчен му от президента Георге Иванов, възникна въпросът какъв ще бъде следващият ход на държавния глава. Причината за провала на Груевски е ясна - за да направи правителство с подкрепата на поне 61 депутати в 120-местния парламент, което е просто мнозинство, той трябваше да намери поне още десет пратеници, които да добави към онези 51 на своята партия. Потърси ги там, където го отведе досегашната традиция и практика - при партията на албанците, с която от 2008 година, значи повече от девет години, той управлява коалиционно изпълнителната власт в страната. Става дума за Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, произлязъл от някогашната Армия за национално освобождение от конфликта в Македония през 2001 година, който на 11 декември спечели тъкмо десет места в парламента.

Работата на страна, макар че аха-аха, макар и в последния момент от 20-дневният конституционен срок, да бе уж готова. Причини за провала на Груевски - най-различни - и вътрешната съпротива на някои авторитетни лица в партията на Ахмети отново да правят комбина с Груевски и неизпълнимите от гледна точка на декларирания патриотизъм на ВМРО-ДПМНЕ условия, които албанската партия постави, и вероятната намеса на външни сили от една страна - от Тирана и от друга - някои западни посолства в Скопие, предимно това на САЩ. „Заварката” не стана, в крайна сметка, и това отново върна топката за правителството в ръцете на президента Георге Иванов, който вече бе получи сериозно обществено обвинение, че си е поиграл с Конституцията и че я е нарушил, връчвайки мандата на Груевски, който има твърди 51 депутати, а не на лидера на опозиционните социалдемократи Зоран Заев, който пък се ползвал с подкрепата на всички останали 69 пратеници в Събранието, които не са от ВМРО-ДПМНЕ.

И какво направи Георге Иванов? Съзнавайки, че каквото и да стори, ще бъде атакуван от всички страни, той проведе консултации с лидерите на парламентарните партии и с председателя на конституционния съд, за да реши как да постъпи. И ето какво измисли - понеже съответните текстове в Конституцията не дават ясна препоръка, понеже вече има прецедент от 1992 година, когато тогавашният президент Киро Глигоров на своя глава на два пъти дава мандата на партия, която сама няма мнозинство, но може да събере такова, Иванов постанови - която от сега представените в Събранието партии ми донесе подписите на 61 депутати /най-малко!/, на него ще дам мандат за съставяне на кабинет. И се започна...

Основното възражение срещу този ход на президента е: по същество той променя правилата на играта в хода на процедурата, така не се прави, ако е имал такова намерение, да го е оповестил преди да даде първия път мандата на Груевски. Второ, с това тълкуване на процедурата всъщност се дава възможност на Груевски и неговата ВМРО-ДПМНЕ отново да се включи в опита да състави правителство, стига да намери подкрепа от 61 депутати, въпреки че би било редно, щом веднъж си „изгорял”, да нямаш право на втори опит. И да видите сега каква битка за всеки пратеник започва, колко висока става цената на всеки един подпис, какви обещания и какви хоризонти пред всекиго от тези, които вече са вътре, започват да се разкриват. Не че в досегашната практика на парламента в Скопие няма примери на открито купуване на депутатски гласове, има, разбира се, и те са публична тайна. Но сега работата отива на живот и смърт, политически, разбира се. Груевски заяви, че неговата партия би предпочела да се върви към нови предсрочни парламентарни избори, но никак не съм сигурен, че и той вече не е почнал и да хвърля въдици насам и натам.

Що се отнася до президента, почетният доктор на БАН, професорът Георге Иванов, той пак си е на мушката на обществената реакция, но очевидно е доволен, че и този път е доказал лоялността си към човека, към Груевски, който два пъти го номинира за държавен глава и на два пъти го подкрепи за да спечели. Ама бил нарушил Конституцията - да беше Македония истинска правова държава, човек да каже, хей, тези край Вардар виж как се отнасят цивилизовано към основния си документ. А то махленски игрички, в които „основният документ” е само лист хартия, която никой не чете, а още по-малко спазва.

Полицията действала по сигнал на местни жители, които съобщили за голяма тълпа, събрала се в квартал Флоридсдорф. Заподозрените обяснили, че просто се разхождат и че празнуват сватба. В снега, на мястото на сборището, били намерени пистолет и автомат и веднага били извикани специалните сили за борба с тероризма "Вега". Всичките 22 души били задържани на място, полицията претърсила също няколко автомобила на заподозрените. Започнало е разследване, всички задържани са подложени на разпит.