Свобода - съединение - независимост - така желани, така изстрадани. С тези стъпки България отново я има. Има я като държава, има я на картата, има я, за да продължи своята многовековна история.
Затова и десетки българи се стекоха днес в старопрестолния град Велико Търново, за да отпразнуват 111 години независима България.
Рано сутринта в църквата "Свети Четиридесет мъченици" беше отслужена света литургия, а на Царевец и Трапезица беше издигнат българският флаг.
Да съществуваш, но сякаш те няма. Да си свободен, но непризнат. Това е болезнената действителност за България преди 22 септември 1908 г. Тогава в двора на църквата "Свети 40 мъченици" зазвучава ред по ред Манифестът за Независимост на княз Фердинанд.
д-р Иван Църов - директор на Регионален исторически музей-Велико Търново: И наистина това става историческото място, в което за пръв път България е независима държава след 500 години робство.
Те водят децата си по стъпките на историята. И им разказват. За да знаят - за родината.
Христина: Много е важно за един народ да бъде независим. Много е важно един народ да почита хората, които са се борили за неговата независимост.
Димитър Благовестов: Ние се смятаме свободни, че можем да осъществим нашите цели, нашите мечти.
Тереза: За мен да си независим е едно лично качество, което трябва всеки да притежава и да се гордее с това.
Думи, изречени от признателност в Деня на Независимостта. На гордостта. На преосмислянето.
И накрая нека не забравяме, че независимостта е преди всичко състояние на духа!
