Започват четиридневните избори за Европарламент. Холандия даде началото днес. Резултатите от гласуването се очаква да станат ясни още тази вечер, но официалните данни ще бъдат публикувани в неделя, когато ще приключи гласуването във всички останали страни членки. Великобритания е другата страна, която гласува днес.

Британците днес гласуват на европейски избори. Лондон беше принуден да организира вота, след като британският парламент не успя да ратифицира навреме споразумението за Брекзит и страната поиска отлагане на напускането на Европейския съюз.

Великобритания ще излъчи 73-ма евродепутати. Ако страната напусне ЕС, част от британските депутатски кресла ще бъдат разпределени сред останалите държави и Европейският парламент ще се състои от 705 евродепутати.

Според социалогическите проучвания на Острова най-новата британска "Партия за Брекзит" на отявления евроскептик Найджъл Фараж ще бъде големият победител на изборите. Втори са лейбъристите на Джеръми Корбин, а трета е управляващата консервативна партия на Тереза Мей.

В Холандия по традиция се гласува през седмицата, а не в неделя, затова и изборите са днес. Близо 13 милиона холанци ще избират 26 евродепутати, които след Брекзит ще станат 29.

В изборите в целия ЕС имат право да участват 427 милиона гласоподаватели. Статистиката сочи, че участието в изборите за евродепутати намалява постоянно.

43 процента беше избирателната активност на последните евроизбори през май 2014 г. За сравнение, на първите преки избори за ЕП през 1979 г. са гласували 62 процента от имащите право на глас, като тогава се е гласувало в едва 9 страни членки.

Вотът в Холандия е следен с голямо внимание в Европа, защото очакваният подем на популистите на тези евроизбори може да започне именно от тази страна, в която една евроскептичната партия - "Форум за демокрация" е начело на допитванията. Според експерти крайнодесните партии от всички страни членки се очаква да получат повече места в новия Европейски парламент и да се превърнат в трета политическа сила.

Дейвид Крийкманс, професор по международна политика в Университета в Антверпен: "Крайните партии, крайнодесните формации са твърде критични към европейската интеграция и набират сила не само в отделни държави, а в цяла Европа. Те имат потенциал да станат трета партия в Европейския парламент. Европейските избори са нещо много повече. Те, разбира се, са за бъдещата Европа, която искаме да имаме, за климатичните въпроси, икономическата и мигрантската криза. Но пред европейските граждани тези въпроси са далечни. Европа работи много бавно. Между идеите и реалните резултати, често минават две-три години, а това е прекалено дълго време".
© БГНЕС