"Владишката тетрадка" - ново свидетелство за събитията през 1876 г.

Съставителят на сборника и авторът на предговора
"Ето го бе, ето го автентичния печат, сложен от Пловдивския нотариат върху преписа на Александър Пеев. - От 1923 г. - 91 години. - 93. - Наистина 93 години"!

В тази тетрадка са събрани писма от Пловдивската митрополия до Българската екзархия в Цариград за събитията от май до септември 1876 година - дните на потушаването на Априлското въстание. Информацията идва чрез докладите на свещеници от Пловдивско и Пазарджишко и е оформяна първоначално от митрополит Панарет. След като той е принуден да избяга в Цариград заради подозрение, че е един от подбудителите на въстанието мястото му на летописец заема неговият заместник епископ Гервасий Левкийски. Адресатът е екзарх Антим Първи. Оригиналът на писмата не е открит, въпреки че владиците са имали правилото да пишат в няколко екземпляра с цел съхранение.

доц. д-р Милен Куманов, историк
"Аз виждам стойността на тази папка или на тази тетрадка, както я нарекохме Владишка в това, че тя остава уникат. За нас тя придобива ролята на уникат, със заверката на преписа имаме един документ много по-близо до онази епоха, за която става дума".

Историята на самия препис звучи приключенски. В нея са замесени освен юристът д-р Александър Пеев, известен на широката публика с псевдонима си "Боевой" на нелегален разузнавач на Съветското командване, през неговия син Димитър до семейството на журналиста Свилен Мишляков, който решава да продължи научните изследвания на майка си върху ръкописа. Така от ръка на ръка нотариално завереният препис стига до наши дни. Завръзката на сюжетната линия обаче е свързана с балканските нрави по чаршията.

Свилен Мишляков, журналист
"Д-р Александър Пеев със своя приятел - един учител Черноземски /Иван/
влиза в една пловдивска бакалница - дали е било началото на 20 в., дали е било края на 19 в. - не можа да се стигне до никакво съгласие, до никакво конкретно изясняване на нещата. И виждат, че бакалинът увива шекер, увива сирене в едни хартии, натрупани пред него с хубав калиграфски почерк. Направило му впечатление, дърпа ги от ръцете и започва да чете и буквално се сащисва. Питат бакалина - кой ти даде тези хартии? Вика - едно дете си играе в съседната черква в мазетата, то ми носи, аз му давам бонбони и така.

В едно от писмата пише така: Поп и учител твърде нарядко останаха, защото ги прибират в тъмницата.

Свилен Мишляков, журналист
"...децата ги изкарват навън в Перущица и има един батал хамам, където ги затварят и от задух всеки ден умират. До 1100 души жени и деца." Много архаичен български и вече нещата са излинели и просто трудно се чете".

В консервираната църква "Св. Архангел Михаил" в Перущица, която живее в съзнанието на всеки българин със стиховете на Иван Вазов, написаното от владиците до екзарха звучи по-силно.

"Решид паша, който като пристигнал след пладне на 28-ий април, заповядал да престанат пушканията и от двете страни и предложил на перущичане да ся предадат и да оставят свободен аскерът да влезе в селото им и да ги брани. Но перущичани не рачили да излязат от страх да не би да ги изсече башибозукът, което станало по-преди. Едната църква се срутила от ударите на топа и хората, които били в нея ,мъже, жени и деца, някои избягали и преминали в другата старата църква; някои паднали мъртви и някои се предали. Тогава изгорели и другите останали къщи. На другия ден вечерта разбили портата на църковния двор и много человеци са изтрепали. На 2-ий май станало последното съсипвание и разорение на селото".

Свилен Мишляков, журналист
"Оттам по-нататък вече е европейската преса чрез връзките на екзарха, чрез драгоманите в различните посолства - английско, френско и т.н. Знаем за кореспонденциите на метежния Макгахан в "Дейли нюз", по същия начин сър Едуин Пиърс - това е кореспондентът на "Таймс", това е също и Иван дьо Вестин - кореспондентът на "Фигаро". Те нямат друг начин да получат информация освен чрез консулите и такива връзки в самия Цариград, защото като нищо е можело да стане арменската история от 1916 г./1915 г./, - геноцидът: правителствените войски отвън, а вътре башибозукът вкарват и наред!"

В предишни учебници по история беше включена една картина, изобразяваща трагедията, разиграла се между каменните стени на църквата "Св. Архангел Михаил" преди 140 години в първите дни на май. Нейн автор е проф. Добри Добрев и това е дипломната му работа. Работил е над нея 3 години. Героиката е налице - тук са и Кочо Честименски и Спас Гинев с тяхното невъзможно на пръв поглед решение да погубят семействата си. Но то е резултат от още едно свидетелство от Владишката тетрадка - за работата на комисията, изпратена от Високата порта на място, за да види какво става из земите на българите след въстанието. Сред емисарите е и хаджи Иванчо Пенчович, българинът, който слага подписа си под смъртната присъда на Васил Левски.

доц. д-р Милен Куманов, историк
"Ето това нещо ме изуми,защото очевидно те са дошли не да вършат работа, а да не поемат никакви ангажименти, но да се каже пред Европа, че те са изпратили своя мисия, която да дойде, защото вече такива мисии са направени от няколко институции, фондации и българският въпрос е нашумял в цяла Европа".