На 29 ноември 2017 г. Слободан Праляк, командир на босненските хървати по време войната в Босна и Херцеговина, отне живота си в съдебната зала в Хага. Година по-късно самоубийството му все още е загадка - кога и как се е сдобил с отровата, която погълна, как е успял да я внесе в съда, кой му е помогнал? В Хърватия обаче далеч по-плахи са въпросите за живота на Праляк, въпроси като - национален герой или осъден военнопрестъпник?

Почти година бе необходима на Прокуратурата в Хага, за да обяви доклад от 12 страници, събрали колкото факти, толкова и въпроси, за самоубийството на генерал Слободан Праляк. Той отне живота си в края на миналата година, когато Международният трибунал потвърди присъдата си от 2013 г. срещу така наречената „херцег-босненска шесторка”. Слободан Праляк, Ядранко Пърлич, Бруно Стоич, Миливой Петкович, Валентин Чорич и Берислав Пушич бяха осъдени за престъпления срещу човечеството и нарушения на Женевската конвенция, извършени по време на войната в Босна и Херцеговина. За Праляк присъдата гласеше 20 години затвор, но бившият театрален и телевизионен режисьор имаше друг сценарий.

„Слободан Праляк не е военнопрестъпник. С презрение отхвърлям вашата присъда”.

След последната си реплика, той погълна отрова и няколко часа по-късно почина в болница в града.

Разследването на Прокуратурата в Хага откри, че отровата, която Праляк е изпил, е цианкалий, разтворен във вода; че генералът с три висши образования отдавна е планирал да отнеме живота си; че е оставил прощално писмо. В него пише на близките си, че дълго време е обмислял самоубийство в случай, че бъде обявен за военнопрестъпник.

В хода на холандското разследване са прегледани записи от охранителни камери, прослушани са телефонните разговори на генерала, претърсена е килията му, разпитани са стотици свидетели.

Откъде, кога и как се е сдобил с отровата обаче все още не е ясно. Прокурорите стигат до заключението, че при самоубийството няма извършено престъпление. Според холандските закони притежанието на цианкалий е законно.

Година по-късно детайлите на това публично самоубийство все още занимават Хърватия, а с нея и Босна и Херцеговина. Всяка стъпка от холандското разследване беше следена изкъсо от медиите в региона.

През последните дни адвокатът на Слободан Праляк Ника Пинтер даде обширни интервюта, които пресата тиражира със заглавия като „Истината за самоубийството на хърватския генерал”.

В босненския град Груде, където хърватите представляват 99,47 % от населението, по повод годишнината от смъртта на генерала ще бъде отслужена заупокойна молитва.

Груде попада в границите на международно непризнатата Хърватска република Херцег-Босна, провъзгласила се за държава през лятото на 1993 г. на територията на днешната федерация Босна и Херцеговина. Формированието просъществува до март 1994 г. Лидери на Херцег-Босна са именно членовете на „херцег-босненската шесторка”, сред които и Слободан Праляк. Според присъдата, която получи миналата година, генералът е отговорен за военни престъпления, извършени при „хърватизирането” на мюсюлманите и останалото нехърватско население в териториите, за които Херцег-Босна претендира. С негово знание е избивано мюсюлманско население в Мостар, разрушени са стотици домове и сгради, както и емблематичният стар мост.

В Хага членовете на „херцег-босненската шесторка” са осъдени за престъпления срещу човечеството. В Загреб те са отличени с държавни отличия за „защита от великосръбската агресия”.

Произнесената преди година присъда беше почти изцяло засенчена от самоубийството на Праляк, но успя да провокира дебат за това, ще отнеме ли хърватският президент Колинда Грабар-Китарович отличията на шестимата. По закон това може да се случи, ако носител на държавен орден получи присъда от 3 години. „Херцег-босненската шесторка” е осъдена на затвор от общо 111 години, но Грабар-Китарович обяви, че няма да отнеме ордените, тъй като шестимата са бранили родината.

Година по-късно темата е почти изцяло забравена. И докато въпросите, които провокира смъртта на Слободан Праляк, са просто без отговор, въпросите, които провокира животът му, все още не са зададени.


Още от Диана Тодорова


Мястото на войната е в музея или хаштаг #къдесибил91-ва

16.12.2018


Голи оток – необитаемият остров, на който има хора

01.11.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове



Нов посланик, нови надежди...

15.12.2018, Костадин Филипов


Когато ченгета влизат в затвора

07.12.2018, Костадин Филипов


Албанското обединение е в ход?

01.12.2018, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 8:30, 19 декември 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----