Все повече компании, включително държавни, влагат пари за благото на обществото, показва проучване в сферата на Корпоративната социална отговорност. Общият бюджет, който дружествата заделят годишно е между 100 000 и 250 000 лева. И докато в световен мащаб цел номер едно е опазването на природата и климатичните промени, в България бизнесът отделя ресурс основно за обучения и подобряване на биоразнообразието.

Близо половината от 300 най-големи компании у нас, планират да инвестират в устойчиви проекти и през 2019 г. показва първото от десет години проучване на корпоративната социална отговорност у нас.

Марина Стефанова, идеолог на проучването: Онова, на което нашите компании се учат все повече, е как да бъдат инвеститори не само с парите си на пазара, за да печелят повече, а да инвестират и в социални и екологични проекти.

С вложенията си в корпоративна социална отговорност, компаниите показват, че искат да присъстват устойчиво не само на един пазар, а всъщност в една социална среда. Дори вложението в нещо просто като детска площадка може да бъде част от корпоративната отговорност.

Отговорност е и тогава, когато компаниите не търсят публичност на проектите си, а го правят за благото на обществото. Тук идва ролята на държавата.

Марина Стефанова, идеолог на проучването: Да не пречи като регулатор, да подпомага процеса , да отговаря на въпроса - как, много по-често отколкото на въпроса какво и какви са глобите, и на второ място да бъде ролеви модел с предприятията, които управлява.

Но как всъщност се случва това на практика?

Един от честите примери за корпоративна отговорност у нас е влагането на пари в знания. Проф. Яна Топалова е един от идеолозите на подобен проект, изпълняван съвместно с водния оператор на София.

проф. Яна Топалова, Биологически факултет на Софийски университет: Едната цел беше да се спонсорира обучението на студентите, на практически възможности и да се спонсорират техните професионални умения. Втората цел на проекта е да се направят изследвания, във водния цикъл на град София, както в речната екосистема на река Искър, така и в системата от пречиствателни станции - за чиста и за отходни води.

Реално като брой студентите са повече от 100 на година, тъй като ние транслираме тези обучителни модули в няколко бакалавърски специалности и в четири магистърски програми.

Идва и връзката с компанията - студентите от скамейката се прехвърлят на работното място.

Весела Стефанова, ръководител на лабораториите на "Софийска вода": Много е интересно да знаеш, че всеки ден, здравето на хората зависи от твоята работа. Тези млади хора стават добре подготвени, успяват да комбинират много добре техните теоретични знания, с реалната работна среда, с това което виждат и получават като ноу хау тук.

Така от една страна университетите имат пари за да развиват нови научни проекти, да обучават студентите си с практическа насоченост, бизнесът получава нови специалисти, а самите студенти не само работа, но и работа в сферата, в която са учили.