Сега се отправяме към Варна, където експерти в сферата на конната и хипотерапията от Чехия обучават в тънкостите на тази призната по света методика специалисти от България и Турция. Оказва се, че професионалистите у нас, които имат право да се наричат хипотерапевти, са единици. Така методиката, която иначе е ефективна при хора с двигателни и психически проблеми, може да бъде опасна, ако не се следват определени правила.

Варна

Конете са наши спътници от хилядолетия. Днес отново се обръщаме към тези благородни създания за помощ. Хора с когнитивни и емоционални затруднения, както и с двигателни увреждания, се радват на подобрения в състоянието си след лечение чрез конна терапия.

Вера Лантем - Фезан, председател на Чешката асоциация по терапевтична езда: Аз, като физиотерапевт, практикувам хипотерапия и използвам спецификата на конския ход като инструмент за лечение. Работя с деца с церебрална парализа и с недоносени деца с неврологични проблеми. Ако започнем достатъчно рано можем да използваме пластичността на мозъка.(…) Успявали сме да помогнем на деца да пълзят, да сядат и да вървят.

Чехия е страна с изградени традиции в конната и хипотерапията. Там тя е приета за метод във физиотерапията и среща подкрепата на лекарите. От години имат изградена и работеща система за образование в сферата. У нас това тепърва предстои, а със задачата са се заели от сдружение "Конна терапия".

Веселина Фелдман, Сдружение Конна терапия: В момента с колегите от Чехия и Турция създаваме методология на един бъдещ обучителен курс, на който ние ще сме лектори и ще обучаваме специалисти в България. Надяваме се да имаме кинезитерапевти и рехабилитатори, които да се интересуват повече от тази работа, защото аз съм психолог, много хора от моя екип са психолози и това не е наша работа да работим двигателно с децата.

Помощта при хора с двигателни проблеми идва от спецификата на конския ход и въздействието му върху мускулите на човека, поставен на неговия гръб. Преди да започнат работа с всеки пациент, хипотерапевтите правят оценка на моторните умения. Спрямо тях се избира и подходящата поза, в която пациента да се постави върху коня. Терапевтите обаче припомнят, че това не бива да се прави от хора, които не са експерти в сферата, защото може да бъде опасно.

Вера Лантем - Фезан, председател на Чешката асоциация по терапевтична езда: Ако някой просто има кон и твърди, че прави хипотерапия, това не е вярно. Те могат да нанесат сериозни щети, могат да стимулират прекалено тялото, могат да променат двигателните модели и наистина могат да навредят.
Веселина Фелдман, Сдружение Конна терапия : Аз съм за на много бази да се развива такава дейност, но това не е терапия, това е нещо, което е за забавление, за удоволствие.

Веселина Фелдман е доказала професионализма си в годините като е помогнала на много деца с различни проблеми. Била е свидетел на сериозни подобрения в говорните и социални умения на деца с различни проблеми от аутистичен характер. Тя обаче припомня, че конната терапия не е чудо, а дълъг процес, в който родител, дете и терапевт трябва да работят заедно.