Възможно ли е единодушно международно решение за Северна Корея?

На 3 септември Северна Корея проведе своя шести ядрен опит. От Пхенян твърдят, че са тествали водородна бомба, която може да бъде изстреляна с междуконтинентална балистична ракета. Две подобни ракети бяха пробно изстреляни от режима на Ким Чен Ун тази година. Засилването на пропагандата и опита за налагане на иначе слабата и изолирана комунистическа държава основателно будят притеснения сред международната общност. Следват нови санкции срещу режима в Пхенян, но тяхната ефективност честно е поставяна под съмнение. Могат ли все пак държавите да се обединят срещу заплахата Северна Корея?

Китай

Китай е най-големият, а може би и единствен съюзник на изолираната страна. Над 80% от търговията на Северна Корея е с Китайската народна република, а двете държавни поддържат близки отношение още от началото на Корейската война през 1950 г. Договорът за приятелство между двете страни датира от 1961 година. Той задължава Китайската народна република да защити Северна Корея при вражеска атака.

Въпреки това, отношенията между тях са сериозно охладнели в последните години, особено след като ръководството на КНДР е поето от Ким Чен Ун.

Макар китайският посланик в САЩ Цуй Тянкай да отправи апел към администрацията на Тръмп да прекратят заплахите към Северна Корея и да се опитат да постигнат мирно решение на конфликта, преди няколко дни президентът Тръмп заяви, че е получил подкрепа от китайския лидер Си Дзинпин за оказване на по-сериозен натиск върху режима в Пхенян.

Русия

Съюзът на съветските социалистически република и Китайската народно-демократична република поддържат близки отношения по време на Студената война. СССР субсидира Северна Корея години наред до времето на Горбачов и разпада на СССР. Под управление на Елцин Руската федерация продължава затопляне на отношенията си с Южна Корея и отдалечаване от КНДР. Откакто Путин е на власт отношенията между двете държави са студени, но със сигурност не и напълно замразени.

Русия осъжда ядрените опити заедно с Организацията на обединените нации, но и сериозно критикува агресивния тон на американския президент Тръмп в момента. Малко след осъществяването на последния ядрен опит, Путин заяви, че допълнителни санкции върху Пхенян биха били безполезни, а конфронтацията може да доведе до глобална катастрофа.

Япония

Между Япония и Северна Корея официални дипломатически отношения не са изградени, а напрежението и ескалациите между тях не са рядкост. Само в рамките на няколко седмици Северна Корея изстреля две балистични ракети във водите на своята източна съседка. В статия, публикувано в “Ню Йорк Таймс” на 17 септември, японският премиер Шиндзо Абе призова международната общност да наложи тежки санкции и акцентира върху това, че дипломацията не е помагала преди, надали ще помогне и сега.

Германия

Германия има посолство в Пхенян, което се помещава в сградата на бившето дипломатическо представителство на ГДР в страната. Въпреки това, официални посещения и срещи между севернокорейски и германски лидери след падането на Желязната завеса не е имало. Като реакция на ескалиращото напрежение между Северна Корея и международната общност, особено Съединените щати, канцлерът Меркел заяви, че Германия би влязла в роля на медиатор при едни евентуални преговори с режима на Ким Чен Ун.

Тя предложи решение аналогично на споразумението с Иран през 2015 г.. Тогава във Виена външните министри на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, на Германия, Иран и Върховният представител на Европейския съюз се договориха близкоизточната страна да ограничи добива си на уран в замяна на поетапно сваляне на международното ембарго.

Южна Корея

Най-комплицирани са отношенията между двете съседни държави, поделящи си Корейския полуостров. Корея се разделя на Северна и Южна след края на Втората световна война през 1945 г., следва Корейската война в периода 1950-1953 година и неспиращо противопоставяне до ден днешен. Технически двете държави още са във военен конфликт - през 1953 година те сключват споразумение за разделяне на територията и връщане на заложниците, но мирен договор не е подписан и до днес, въпреки че са правени опити за това. През 2000 г. тогавашният президент на Южна Корея Ким Де Чун печели Нобелова награда, след като се среща с лидера на КНДР Ким Чен Ир. Продължилото впоследствие развиване на ядрената програма на Северна Корея слага край на опитите за “сдобряването” между двете държави.

Новоизбраният президент на Южна Корея Мун Дже-Ин подкрепи речта на американския президент Доналд Тръмп, в която той заплаши съседната Корейска народно-демократична република с унищожение.

Казусът със Северна Корея е особен. Докато Иран, с който канцлерът Меркел направи аналогия преди дни, е страна, която дори и в тежките години на международно ембарго не е губила своята ключова и влиятелна роля в региона, Северна Корея е икономическо, а и политическо джудже. Според доклад на ООН повече от 40% от 25-милионното населението е недохранено, а дори търговските партньори на страната, Китай и Русия, до голяма степен ограничават отношенията си с режима в Пхенян поради опасните размери, които достига пропагандата там.

Докато от страна на Иран можеше да се очаква рационално поведение в преговорите с международната общност, то едно затопляне на отношенията със Запада заплашва Ким Чен Ун от моментална загуба на властта, която се крепи на пропагандни лъжи и манипулации, което на пръв поглед прави възможността за дипломатическо разрешаване на конфликта невъзможна. Алтернативата пък е ядрена война, която със сигурност никой разумен човек не си пожелава.

Снимки: БТА