Далечният Изток, тайните на златни храмове и как се става истинска гейша - една японска приказка разказват Надежда Василева и Лъчезар Ораков.

Никой не се връща от едно пътуване такъв, какъвто е бил преди това. Дзен будистка мъдрост, която очертава усещането да прелетиш 10 хиляди километра на изток. Там, където казват, че можеш да видиш истинското си отражение само в спокойна вода.

Киото. Столица на столиците. Главният град на Япония цели 12 века. Макар и привличащ интереса на хиляди хора всеки ден, Златният павилион носи дзен спокойствието на вековен храм в една съвършена огледалност.

Киото, където традициите са модерни. Потвърждават го жените в цветни кимона, които правят още по-пъстри малките улички. А по-внимателно вглеждане разкрива, че сред тях има и европейки, поддали се на туристическото изкушение поне за малко да влязат в образите на японки. Макар и с кимона под наем. Някъде тук отекват и ситните стъпки на истински гейши.


За да стане "Майко" или чиракуваща гейша, едно момиче минава през изпитанията на 5 годишно обучение. За Гейко, както в Киото наричат гейшите, те учат поне 10 години.

От малка се интересувам от тази професия, виждала съм "Майко" и много ми харесва как изглеждат.
Аз съм японка, но въпреки това дълго време не знаех, че в Япония продължава да съществува този живот, който е запазен от едно отминало време и местата, където живеят гейшите. В момента, в който научих за това място бях изключително впечатлена и това беше причината да искам да стана гейша.

Жените с порцеланово бели лица знаят как да властват над сетивата на мъжете с нежна сила. И брилянтно владеят изкуството на разговора и танца.

Първоначално когато им казах, че искам да стана гейша, близките ме подкрепиха. Впоследствие разбрах, че те ужасно много са се притеснявали за мен и за това какъв ще бъде животът ми.
Животът ти изцяло се променя. Аз не съм ходила в обикновено училище. Ходих в училище за Майко-сан. Не съм учила нормалните предмети, а нещата, който гейшите трябва да познават - специални упражнения и различни видове изкуство.


Познават в детайли тънкостите на чайната церемония. Задачата на гейшите е да забавляват гостите в атмосфера на спокойствие и уют.

Много е труден нашият живот, но никога не съм съжалявала за избора, който съм направила. Защото ние съхраняваме една традиционна форма на изкуство в Япония.
Може би най-трудно е да поддържаш тази прическа, особено да я запазиш нощем, когато спиш.

Компанията на гейшите могат да си позволят заможни хора. Един от законите на професията е, че чувствата не се показват, а само се загатват. Успехът им зависи не само от таланта, но и от умението да пазят тайни. А те самите са едни от най-загадъчните лица на Киото.

За града се смята, че съхранява около една пета от всички съкровища на Япония. Културен и религиозен център, в който модерният градски пейзаж е приютил 1700 будистки храмове и около 300 шинтуистки светилища. Един от най-забележителните е Санджусангендо. Името му означава "Залата с 33 арки". В центъра на храма посетителите впечатлява 3-метрова статуя на Буда, заобиколена от още 1000 по-малки фигури. Всяка от тези статуи на Буда има 33 форми, с които се проявява пред хората. Така, когато хората вървят по дългия коридор във храма, са наблюдавани от 33 033 различни лица на тези фигури.

Тези статуи изразяват различните чувства на хората. Тяхната главна роля е да спасяват. Било то чрез израженията, които се променят или чрез ръцете, които имат много специални функции.

Там някъде, далече на изток, където казват, че на ума, който е тих, говори цялата вселена. И че съкровището, което хората търсят, винаги е в тях самите.