“Време е официално да признаем Йерусалим за столица на Израел”. Тези думи, изречени от американския президент Доналд Тръмп в обръщение към нацията на 6 декември, сложиха край на 22-годишната последователна политика на американските държавни глави да не имплементират решението на Kонгреса от 1995 година и така да запазят мира между израелци и палестинци.

Каква е предисторията на това решение на американския президент и как свещеният за трите основни монотеистични религии град се е превърнал в една от най-конфликтните точки на света?

Проблемите със статута на Йерусалим имат дълга история, датираща още от началото на 20-ти век, когато британците отвоюват града от Османската империя, в чиято територии той се намира точно четири столетия (1517-1917 г.). Обществото на народите (предшественик на ООН) дава мандат на Великобритания да управлява района Палестина със столица Йерусалим. Напрежение сред населението на града, изповядващо различни религии, се забелязва и тогава, има бунтове и размирици. Междувременно антисемитските движения в Европа водят до все по-голямо нарастване на еврейската общност в Йерусалим.

Създаването на независима израелска държава през 1947 година променя нещата кардинално. Като резултат от войната (1948 г.) между новосъздадения Израел от една страна и арабската коалиция, водена от Сирия, Египет и Йордания, от друга, западната част на Йерусалим остава под контрола на Израел, както и голяма част от териториите, които според резолюцията на ООН от 1947 година е трябвало да останат в пределите на независима Палестина. Западният бряг и източен Йерусалим пък остават под контрола на Йордания. Така над 700 хиляди палестинци са прогонени от земите, които биват завладени от Израел, а самите те и до днес наричат войната от 1948-ма “ал Накба” (“Катастрофата”).

Следващият преломен момент се случва близо 20 години по-късно. През 1967 г. избухва третата война между арабските държави и Израел, която продължава само шест дни, но резултатите от нея преобръщат изцяло хода на историята. Конфликтът е продължение на териториалните спорове между Израел и граничещите с нея държави, а конкретният повод за войната е напрежението на северната граница със Сирия.

Египетският президент Гамал Абдел Насер се намесва в конфликта и насочва военните си сили срещу Израел. Египет е подкрепян от Съветския съюз, а Насер е приеман за лидер от голяма част от арабския свят, особено след Суетската криза няколко години по-рано.

Използвайки ефекта на изненадата, израелските военни части успяват да унищожат почти целия въздушен флот на Египет. Насер се оттегля, а израелците окупират Синайския полуостров, Голанските възвишения, Западния бряг, ивицата Газа и източен Йерусалим. Така територии на Сирия, Йордания и Египет попадат под израелски контрол. Израел предава контрола на Синай обратно на Египет след подписването на мирен договор през 1979 г. Останалите територии остават окупирани и до днес.

От 1967 г. Източен Йерусалим е под контрола на Израел, въпреки че мюсюлманското население там преобладава - близо 60%. Това е най-бедната част на града, като според различни неправителствени организации три четвърти от мюсюлманското население в Йерусалим живее под прага на бедността.

Йерусалим днес

Десетки са резолюциите на ООН, адресирани към Израел и ситуацията в Източен Йерусалим. Резолюция 242 от 11 ноември 1967 година, приета от Съвета за сигурност на ООН, апелира към Израел да оттегли своите военни части от териториите, завладени по време на военния конфликт. През следващите десетилетия тонът е сходен, като последно през 2016-та Съветът за сигурност остро осъжда създаването на израелски селища в окупираните територии. Организацията на обединените нации определя окупацията и поведението на Израел като “нарушение на международното право”.

Решение обаче не е намерено и до днес. Както Израел, така и Палестина, определят града за своя столица. В отделни моменти е имало сигнали за намиране на решение. През 2001 година по време на срещата в Таба двете страни изразяват принципно съгласие за предложението на президента Бил Клинтън да бъде даден суверенитет на арабските части на града на Палестина и на еврейските – на Израел. Изказва се и съгласие за това градът, респективно двете му части, да бъдат едновременно столица както на Израел, така и на Палестина. Това обаче де юре не се случва и до днес.

На 23 октомври 1995 година Конгресът на САЩ приема закон, според който Посолството на Съединените щати в Израел трябва да бъде преместено от Тел Авив в Йерусалим. Президентите Клинтън, Буш и Обама отказват да го имплементират, докато не се стигне до конкретно решение между страните в конфликта. Опитите обаче са неуспешни. Решението на Тръмп тотално изкарва САЩ от ролята на балансьор между евреи и палестинци. Резултатите са протести и размирици, които надали ще приключат скоро.


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Александър Детев


Конфликтът в Сирия в глобален план и от първо лице

26.02.2018


Оръжията в САЩ: Дебат с предизвестен край

19.02.2018


Доналд Тръмп - една година “огън и ярост”

23.01.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Връщам се от Македония...

Вчера, 20:50, Костадин Филипов


Този път срещата ще бъде в Охрид

05.04.2018, Костадин Филипов




Рискът да се договаряш с Иванов

23.03.2018, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 12:00, 23 април 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----