За културата на телевизионния дебат

След онзи телевизионен дебат през 2001 година, останал в историята като "двама се карат, третият печели“, за първи път БНТ успя да убеди предизборните щабове, че директната размяна на позиции и отговори, е полезен за зрителите, тоест за избирателите.

През последните години политическите сили оставаха безразлични към настояването на обществената телевизия да участват в директни телевизионни диспути в края на кампаниите. Форматът сякаш им се струваше маловажен. В началото на тази кампания една политическа сила дори обвини БНТ в несъществуващи грехове, защото искахме да осигурим именно такъв дебат, какъвто зрителите гледаха в четвъртък вечер. Но когато резултатът от изборите се оказа несигурен, щабовете оцениха възможността да заложат на убеждаване на зрителите чрез директен двубой на послания.

Трябва ли обаче това трудно извоювано съгласие да зависи от оспорваността на битката. Не е ли по-добре да впишем "дебата" като задължителна точка в изборните правила и така да се съизмерим с държави, с традиции в демократичните избори. По този начин на зрителите, т.е. на избирателите, ще бъде гарантиран много по-информираният избор. Щабовете на кандидатите ще са по-убедени, че са използвали всички пътища, за да стигнат до умовете на хората. Журналистите ще излязат от ограничителната рамка на кодекси и споразумения и ще изпълнят ангажимента си към публиката да не са безучастни секунданти на телевизионно време, а да задават професионално и компетентно въпросите, чиито отговори всички искаме да чуем.

Че има нужда от изброените ползи, видяхме на дебата, организиран от БНТ. Че този дебат не бива да остане случайно явление, е повече от сигурно. Именно БНТ е медията, която е длъжна да продължи започнатото в четвъртък вечер. Не само по време на кампании за избор на президент, но и на парламентарни и местни избори. Културата на истински дебати се изгражда бавно и трудно, но все отнякъде трябва да се започне.

Ако допуснем, че битките на идеи ще станат добра телевизионна практика, следващата стъпка ще е обучението на участниците в тези дебати. Да, обучение. Никой, дори и кандидатите за президент, за депутат, за кмет, не се раждат научени на поведение пред камера и на водене на спор в ефир.

В първите години след политическите промени, представителите на новите политически сили сякаш осъзнаваха, че не са подготвени за телевизионните студиа. И се учеха, ходеха на лекции и на индивидуални обучения при специалисти. С навъртането на демократични години, мнозина от тях натрупаха дълъг стаж по етажите на властта и спряха да търсят консултации по темата. В аудиторията бързо се натрупа усещането за еднотипно говорене, за нищо не казване, за механизирано присъствие в телевизионните студиа.

В предизборните репортажи и клипове на тази кампания се видяха откровено непрофесионални визуални решения, които отблъскват зрителя. Елементи на тези комуникационни слабости се забелязаха и по време на дебата между Радев и Цачева. В студио 3 на БНТ, зад разговора прозираха немалко грешни съвети или непотърсени препоръки от специалисти по поведение пред камера.

Ако двамата участници в диспута бяха направили дори едночасов предварителен тренинг, присъствието им със сигурност щеше да е доста по-въздействащо. Но да се надяваме, че като са казали „а“, бъдещите кандидати за държавни позиции ще изчетат цялата азбука.

След толкова години на преход се оказа, че обществената телевизия ще трябва да поставя началото на нова, но отдавна очаквана култура на телевизионния дебат. И ще го прави заради интересите на своите зрители.