За нормален живот на човек от четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 581, 31 лв. месечно, според данните на Института за синдикални и социални изследвания /ИССС/ на КНСБ за четвъртото тримесечие на миналата година. Това съобщиха на пресконференция днес президентът на КНСБ Пламен Димитров, директорът на ИССС на КНСБ Любен Томев и експертът Виолета Иванова.

Парите са необходими, за да се удовлетворяват основните нужди от храна, поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти.

Издръжката на живот на четиричленното домакинство е 2325 лева. Ако работната заплата е единственият източник на доходи, то нейният нетен размер не трябва да бъде по-нисък от 1 163 лева за всеки от двамата родители /бруто 1489 лева/. За декември нетният размер на средната работна заплата е 876 лева, което означава, че изостава с около 25 на сто от необходимите средни стойности за издръжка, посочиха от КНСБ.

Необходимите средства за издръжка на живота на четиричленно домакинство в София са 3023, 64 лв, а средно на човек от този тип домакинство са необходими 755.91 лева, което надхвърля средните за страната стойности с 30 процента. За всеки от двамата родители на семейство, живеещо в София, средната работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1512 лева, за да се осигурят необходимите средства за нормален живот в столицата. Официалните данни за трудовите възнаграждения в София за четвъртото тримесечие на 2017 година отчитат нетна средна работна заплата от 1 151 лева /бруто 1476 лева/, която е с близо 24 на сто по-ниска от необходимата заплата за издръжка на живота.

Издръжката на живот отчита слаб тримесечен ръст от 1 на сто, а на годишна база до 3,3 на сто. Основен принос за повишението на издръжката имат хранителните стоки с ръст от 3,9 на сто на годишна база, при нехранителните ръстът е 1,1 на сто. За последните десет години нарастването на издръжката на живот е с 22,7 на сто.

Според данните на синдиката за последните години разликата в доходите на най-бедните и най-богатите се е увеличила драстично - от 6.1 пъти през 2012 година до 7.7 пъти през 2016 г. - най-високата разлика за страна от ЕС.

Данните за подоходното разпределение показват, че 27, 1 процента от домакинствата са с общ доход на човек до 314 лева /линията на бедност/, или близо 1 млн. 955 хиляди души. 45,1 на сто домакинствата са с общ доход на човек от линията на бедност до необходимите средства за живот /или около 3 млн. 253 хиляди души/, а 27,8 процента от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живот, което е около 2 млн. души.

Има неравенство и в спестяванията на българите. От КНСБ цитираха изследване на социологическа агенция "Тренд", според което около 70 процента от българите не разполагат с банкови депозити и не спестяват. Общият брой на депозитите до 1000 лева са 64 на сто от всички депозити на домакинствата /според данни на БНБ от декември 2017 г./ Данните на БНБ показват тенденция за намаляване на спестяванията в ниските депозитни групи и обратен тренд при високите, каза Пламен Димитров. Броят на депозитите до 1000 лева намалява със 7,2 на сто, а най-голям ръст бележат тези между 200 и 500 хиляди лева.