Да си на 55 плюс вече може да е забавно. Това доказват няколко дами, решили да уплътняват свободното си време с уроци по карате. Помагат им инструктори от спортен клуб в София, които за втора година организират курсове за възрастни напълно безплатно.

В годините преди пенсия дамите са се занимавали с различни професии. От счетоводство до геодезия, сега обаче имат нова - обща цел, да научат източното бойно изкуство из основи, докато внуците им са на училище.

Маруся Николова: "Сутрин изпращаме внуците, в пет часът ги посрещаме и времето между 8 и 5 е време, когато ние можем да спортуваме и да обърнем внимание на себе си."
Златка Калайджиева: "В България никой нищо не е направил за хора като нас. Няма къде да отидеш да правиш нещо, и ако се внедриш някъде, то ще е в група с по-млади хора и някак си физически не можеш да насмогнеш да си на тяхното ниво, и да си удовлетворен."

За да се тренира карате няма възрастови ограничения, важно е да има добро настроение, желание и концентрация. За да започне тренировки всяка дама е трябвало да преодолее себе си и да наложи волята си за нещо ново, което може да постигне в живота си, дори на тази възраст.

Златка Калайджиева: "С възрастта ни нападат разни болести като на опорно двигателен апарат например, а тук правим упражнения, които помагат да не се усещат толкова проблемите, които имаме. Разтягаме тялото. Укрепва мускулатурата."
Дарина Дончева, карате инструктор: "Родината на карате Окинава е известна с това, че там има най-много дълголетници на Земята. Съответно, в една определена възраст хората вече не са така активни, както когато са били на 20-30-40 години, но продължават да практикуват до 80-90 и т.н. Карате, освен система за поддържане на тялото, е и система за дълголетие, система за добра форма. Тренировките могат да бъдат съобразени с всеки един човек индивидуално."

Въпреки началното ниво на карате, дамите вече се чувстват значително по-млади.

Благородна Миленкова: "Аз искам да съм на 37. Като гледам картината на сенсея, който е по-стар от мене искам на неговите години да съм като него. Мирна, спокойна, дисциплинирана."
Симеон Иванов, инструктор: "Тези хора остават настрана в обществото, като цяло от социалната среда, а всъщност аз смятам, че това са хора, които имат много години зад себе си, имат натрупан опит винаги в някаква сфера, и в един момент се оказват, едва ли не нямайки какво да правят, и според мен целия този натрупан опит е чиста загуба да не се използва."
Румен Георгиев, инструктор по карате: "Най-хубавото е, че когато са на определена възраст хората вече чувстват, че са непотребни и нямат смисъл от движенията, и ние им даваме увереност в това нещо - да тренират и да вярват в себе си."
Миронка Момчилова: "Понеже и внучката ми идва и започнах да идвам, а пък те се случиха такива приятни хора и много бързо се създадоха контакти, много е приятно, уплътняваме си времето."

За проблеми в залата не се говори, а само за възможностите, които спортът може да даде.

Благородна Миленкова: "В моята фамилия всичките са ходили на карате, мъжа ми, сина ми, дъщерята, сега и внуците, останах аз, защо пък не и аз. Сега като имам време, преди това съм работила по 12 часа, е сега имам време да си позволя."

Дамите си обещават да са активни и да не се отказват от тренировките, дори в най-студените дни, а спортът ще им се отплати с ново самочувствие, издръжливост, бързина и нови сили.