Някой беше казал, че мрази да бъде прав. И аз така - оказва се, че тук, на това място вече отдавна сме прогнозирали това, което ще се случи в гръцко-македонските отношения, и то така, че всъщност, сме поставили нещата на истинските им места.

© БТА

Колко пъти написахме и изговорихме, в това число и от екрана на БНТ, че диалогът между Атина и Скопие не е само за името на Македония, пардон, на Република Македония. Диалогът се движи в една много по-широка рамка, в която въпросът за името е само един от многото, които двете съседни държави трябва да разчистват. Вярно, важно е и името, с което македонците в непосредствено бъдеще, а може би и завинаги, ще наричат и ще искат държавата им да бъде наричана, но засега нещата се въртят все около онези пет имена, които посредникът от ООН Матю Нимиц сложи на масата на 17 януари в Ню Йорк. Писахме за тях, няма да ги повтаряме, дори споменахме, че според социологическите проучвания гърците били предпочитали името Република Вардарска Македония, пък македонците - Република Нова Македония.

Но като гледам и слушам, в Скопие най-много привърженици има, май, името Република Македония - Скопие, тъй като било хем съчетано, както искат в Атина, хем дефинирало добре за коя Македония ставало дума, след като е цитирана и нейната столица - Скопие. Казвам на разни колеги, че това име се върти горе долу толкова време, колкото трае спорът между Атина и Скопие, и все нещо не му достига да се превърне в решение, ама да видим сега...

Иначе дългоочакваната първа среща между премиерите на Гърция и на Македония Ципрас и Заев се състоя някъде в ледените преспи на Давос, в Швейцария. Много очаквания от нея, много надежди, които до голяма степен не бяха излъгани. Два часа двамата, родени в една и съща година- 1974-а, стигнаха до заключението, че трябва да продължат да укрепват мерките за доверие помежду двете страни, пък решението за името ще си дойде по естествен път Диалогът минава на по-високо равнище, на ниво министри на външните работи, Заев пое ангажимента да смени името „Александър Македонски” на летището в Скопие и на магистралата от северната до южната граница на страната, като тя ще се нарича „Приятелство”. Аерогарата засега остава без име, край Вардар се шири жесток дебат за това, едни предлагат името на първия президент на суверенна Македония Киро Глигоров, други не го искат, а самият Заев май е склонен да сложи най-простия, ама ефикасен и полезен вариант- „Летище Скопие”. Какво му е на това име- лесно се помни, не е на човек, който би трябвало да е чист като светец, та да не изпокара и без това изпокараните македонци, няма да породи претенции от албанците за някой техен герой, и така нататък. Само онова „Приятелство” на магистралата понамирисва на някогашното Титово „Братство и единство”, което беше лозунга на вече несъществуващата СФРЮ.

От своя страна Алексис Ципрас обеща неговото правителство да ратифицира два документа, които досега блокираха по активното участие на Македония по пътя към Европейския съюз. Но Ципрас ясно даде да се разбере, че Скопие ще трябва да направи –за пореден път, промени в своята Конституция, и по-специално в прословутия член 49 от нея, според който македонската държава е длъжна да се грижи и защитава своите малцинства в съседните държави. В този член гърците виждат основание за иредентизъм, за териториални претенции от страна на Скопие, които с поправките в основния закон трябва да бъдат премахнати. Ами, ще кажете, да видят българо- македонската Спогодба от 22 февруари 1999 година, подписана от Любчо Георгиевски и Иван Костов, пренесена през миналата година в Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и Македония подписан от Зоран Заев и Бойко Борисов. Там има член, достатъчно усукан като изказ, но също така достатъчно ясен, в който този въпрос е решен достатъчно дипломатично, без непременно да се настоява за промяна на член 49 от конституцията на Македония.

Иначе за името нещата стоят както досега. Гърците настояват за съчетано име ерга омнес, което означава, че то ще бъде за всеобща употреба- както в двустранните отношения, така и в международната комуникация. А какво ще стане с онези 139 държави, които вече са признали Република Македония с нейното конституционно име, те ще трябва да я признаят още веднъж с новото ли име, което и да е то? Очевидно е, че по този въпрос мненията на двамата се различават, тук има още какво да се изглажда, та затова вероятно посредникът на ООН Матю Нимиц се кани да посети Атина на 29 януари, а три дни по-късно да кацне и в Скопие. Ципрас има намерение да проведе консултации със своите коалиционни партньори в правителството, а най-вероятно и с Гръцката православна църква, докато по идея на Заев президентът Иванов ще свика така наречената „лидерска среща”, в която ще участват ръководителите на основните политически парламентарни партии- тези на македонците и на албанците.

Както се вижда, нещата се движат. Може би не с темпото, което някои край Вардар желаят, може би не в посоката, за която там настояват, но когато един проблем е обрасвал с наноси в продължение на почти четвърт век, да се надяваш да го решиш за една нощ, или след един разговор, е малко наивно.

Истината обаче е, че движение има. И това навява оптимизъм.


Още от Костадин Филипов


Името, глупако, името!

10.08.2018


И пак за Илинден, който разделя, но и сближава

03.08.2018


Един спомен отпреди 55 г.

27.07.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Името, глупако, името!

10.08.2018, Костадин Филипов




Един спомен отпреди 55 г.

27.07.2018, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 9:00, 17 август 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----