​Залезът на една традиция в Полша

Старият огняр Зигмунт Фурдигиел зарежда дървени трупи в своята голяма ръждясала пещ. От 40 години той се препитава като произвежда дървени въглища. В заснежените хребети на планината Бескиди той е един от малцината, запазили този занаят.

Фурдигиел работи за местна компания. Произвежда по тон въглища от всяка една от своите четири пещи. Mоже да прецени дали въглищата са готови единствено по пушека, който излиза навън.

- Когато пушекът е бял, пещта произвежда въглища. Когато е син - тя произвежда пепел.

Старецът живее сам в малка колиба заедно със своите котки. 69-годишният мъж разказва за технологията, чрез която превръща дървото във въглен. По думите му са необходими между 2 и 3 часа, за да зареди вътрешността на пещта с дърва.

Самата подредба следва строги правила. В средата се поставят смолистите трупи и след това се допълва със сухите дърва. След като пещта е запълнена, тя се оставя да гори няколко дена. Годините натрупан опит помагат на стария огняр да преценява какво се случва в пещта.

- Когато гледам вътре, аз мога да видя всичко, докато обикновените хора - те няма да видят нищо.

Поради евтиния внос на въглища от Украйна, днес този занаят е на прага на своя залез. Местните производители се страхуват, че много скоро традиционният полски занаят ще изчезне. Местата, където се произвеждат дървени въглища намаляват с всеки изминал ден.

- Хората като мен стават все по-малко. Лека-полека ние се превръщаме в история.