Климатичните промени са една от причините за трайното засушаване и недостига на вода в хранилищата, твърдят експерти.

В Мадрид беше открита конференцията на ООН за борба с измененията в климата. В следващите две седмици делегации от 190 държави ще търсят варианти за ускоряване на борбата с климатичните промени. Във форума участва и премиерът Бойко Борисов, който настоя преходът към въглеродно неутрална икономика да е справедлив за различните страни. Борисов прикани всички да се обединят в усилията си да накарат най-големите замърсители - САЩ и Китай - да се включат ефективно в борбата за намаляване на вредните емисии.

Целите на близо 30 000 делегати в Мадрид са много и амбициозни. Но те са единодушни - светът е достигнал граница на въздействие върху околната среда, от която няма връщане назад и борбата с климатичните изменения е въпрос на оцеляване.

Ето и фактите: заради шокови изменения на климата само в Африка от недостиг на храна са застрашени около 33 милиона души, повече от половината са деца. За шокови климатични промени приемаме сушата, пожарите, екстремно високите температури.

И още, миналата година е бил поставен нов рекорд в историята на човечеството - нивата на въглероден диоксид в атмосферата са достигнали 407.8 частици на милион.

Само през последното десетилетие, заради влошени метеорологични условия, 20 милиона души годишно са били принудени да напуснат домовете си. Ще могат ли обаче делегатите от 25-ата климатична конференция да променят нещо - ще разберем на 13 декември, когато е краят ѝ.

Прогнозите изглеждат мрачни и... горещи. Според британската метеорологична организация, периодът между 2014 г. и 2023 г. е най-топлото десетилетие от 150 години насам. Набелязаната цел от градус и половина ВСЕ още е достижим, но действията трябва да са незабавни. Подписването на документ на форума няма да е достатъчно, ще трябва и договореното да бъде изпълнено.

Михал Куртика, министър по въпросите на климата на Полша: За мен е удоволствие да открия 25-ото издание на Конференцията за климатичните промени.

На фона на усещането за надвиснала криза започнаха двуседмичните разговори за климата. Чили трябваше да е домакин, но заради антиправителствените протести, тази роля пое Испания.

Каролина Шмидт, председател на форума: Време е да се действа. Това не е мото, това е необходимост. Това е морално, социално и икономическо задължение. Заявките, направени от държавите през 2015 година, не са достатъчни. Трябват ни нови ангажименти - много по-амбициозни и включващи всички аспекти на борбата с климатичните изменения.

Стъпките са ясни. Първо, да не се допусне до края на века увеличаване на температурата с повече от градус и половина, в сравнение с доиндустриалната епоха. И второ, значително съкращаване на въглеродни емисии.

Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН: Решенията ни ще определят дали ще изберем пътя на надеждата, или ще изберем да се предадем. Помнете, с Парижкото споразумение сме поели ангажимент пред целия свят. Дали сме тържествено обещание. Нека да отворим очите си за надвисналата над всички ни заплаха... Нека да отворим умовете си пред науката. Няма време! И няма причина да отлагаме. Имаме инструментите, имаме науката, имаме ресурсите!

Сметката е елементарна: ако страните бяха започнали борбата с вредните емисии преди 10 години, тогава е трябвало да ги съкращават с 3,3% годишно. Сега обаче това ще трябва да се случва с темп от 7,6 на сто.

Пред форума премиерът Бойко Борисов призова преходът към въглеродно неутрална икономика да е справедлив към всички страни.

Бойко Борисов, министър-председател: Следва да се отчита, че за страните с висок дял на въглища в енергийния им микс като България, Полша и други, този преход изисква по-високи нива на инвестиции и активни мерки в социалната сфера. В България 46% от електроенергията се произвежда от въглищни централи, които са основни базови общности, като през зимата този процент достига 60%. В същото време искам да отбележа, че според статистиката на Евростат, България е на второ място в ЕС по намаляване на емисиите на въглероден диоксид от изгарянето на изкопаеми горива за 2018 година спрямо 2017 - с 8,1%, следвайки Португалия, която заема водещата позиция с 9%.

Премиерът Борисов изтъкна, че ЕС е отговорен само за 9% от вредните емисии в световен мащаб, а представителите на най-големите замърсителите - САЩ и Китай - отсъстват.

Бойко Борисов: Да се обединим и всички заедно да накараме тези безспорно прогресивни в икономиката си страни да се съобразят с чудовището, което идва с промените на климата.

Тежките преговори ще се случват на фона на бурни протести на природозащитници от цял свят.