Какво прави българските читалища уникални и защо получиха международно признание? Преди близо месец комитет за опазване на нематериалното културно наследство в ЮНЕСКО ги вписа в Регистъра на добрите практики. За историята и развитието им днес, разказва Айше Сали.

Били са крепост на духовността. Защото и в най-тъмните времена там народът открива важните книги, среща се с изкуството и развива своя талант.

Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища: В цял свят има библиотеки, но само в България тези библиотеки са създадени като структура на гражданското общество.

Неповторимостта бе оценена от ЮНЕСКО високо. Няма такава структура по света, няма такъв аналог.

Историята на българското читалище отброява 161 години и 400 000 дейци. Всяко в страната се гордее със своите успехи. В Лом, Свищов и Шумен - с това че през 1856 г. там са основани първите народни читалища.

Читалището в Бистрица пък си имат състав, който влезе в списъка на ЮНЕСКО преди него - "Бистришките баби".

Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища: Ние виждаме тези добри практики, както ги нарече ЮНЕСКО и сега. Например в Севлиево целият град се вдигна и отиде да купи на читалището 3D-кино.

А празниците във Враца не минават без изпълнения на духовия оркестър. Пак създаден в местното читалище. Едно от най-големите в България днес.

Читалище Враца: Детската школа по изкуства. Там се развиват талантите. И не само. Има много награди - по цигулка, пиано и с това наистина читалището е мястото, където могат да се откриват и развиват талантите. Не само при децата, но и при възрастните.

И сега в малките градове и села читалището пази просветата и традициите. А според местните дейци обновяването и технологиите ще съхранят живота в тях.