Това е историята на един мъж на средна възраст, прикован в инвалидна колчика повече от 30 години, с доживетен ТЕЛК за инвалидност с над 90 процента. До скоро водил пълноценен живот с помощта на"Личен асистент". В края на миналата година разбира, че такъв вече не му се полага. Официално обаче не получва писмен отказ, а това го лишило от възможността да възрази срещу решението. Къде беше едно писмо два месеца и как се намери след нашата намеса?

Този мъж може да засрами мнозина от нас. Заради загуба на двигателната и сензорната функция на мускулите на двата си долни крайника живее в инвалидна количка повече от 30 години. Има доживотен ТЕЛК за инвалидност с над 90% нетрудоспособност. И поне 1000 процента желание да е работи.

Стефан: "Аз съм пенсиониран пожизнено още 1989 година."

Никога обаче не е спирал да работи.

Стефан: "Във епикризата ми пише първа група с чужда помощ-задължително."

Стефан има нужда от помощник всеки ден, за да ходи на работа, лекар, както и да изпълнява всекидневните си задължения.

Стефан: "Асистентът ми е едно момиче, което съм назначил да работи за мен, работеше до края на миналата година."

От няколко месеца Стефан живее в очакване на едно писмо. В него не пише нищо хубаво. Но той го очаква. И дори го търси, защото има право да се запознае с него. След последните коледни празници, мъжът, като много други "колеги по съдба", както сам ги нарича, остава без право на личен асистент. Причината за това е нов модел, по който от Столичната община избраха да оценяват нуждите на хората с увреждания от тази година.

Стефан: "Когато не съм одобрен, трябва да получа уведомление с мотиви за отказ от Общината. Стана януари, вместо да получа някакво писмо, проверих в сайта на общината, и гледам, че съм в резервите. В листата на чакащите нито си одобрен, нито не си. Чакаш. Но чакаш неизвестно какво. Мина януари, асистентката ми отиде при госпожата, която отговаря за тази програма и тя най-категорично отговори, без да проверява каквото и да е - "Ще чакате да Ви дойде писмото, това е. Аз нищо повече не мога да направя. Когато дойде, тогава ще си пуснете жалба."

Безрезултатно Стефан и неговата вече бивша асистенка търсят писмото. В безпътицата ни помолиха за помощ. И ние се включихме в издирването.

Стефан: "В петък в 16:30 се оказа, че писмото е получено в общината и е някъде заровено из папките, като аз продължвам да бъда в листата на чакащите и очаквам писмо. Ако не бяхте Вие провокирали това нещо, може би още щях да си чакам, докато един ден някога благоволи някои служител да намери това писмо-отказ."

С известно закъснение Стефан получи правото си на несъгласие. Има 14 дни за да обжалва решението. Междувременно.

Стефан: "Измина февруари почти, шефката ми заяви, че повече няма как да бъда толериран, ще трябва да назначат друг да върши тая работа, защото аз вече не мога да си позволя да имам асистент и да ходя на работа. Без личния асистент съм обречен. Аз живея сам. Ще бъда затворен вкъщи, няма да има никакви проблеми за инвалиди, защото няма да мога да изляза. Сам не мога да се справям. При всички положения, трябва да имам някаква помощ."

Иска независимост. Живее му се, така че да не е в тежест на приятелите си. Изпитва неудобство, когато се принуждава да ги моли за помощ.

Стефан: "От време на време ходя на кино, не съм виждал друг като мен на кино. Моят живот, не съм затворен вкъщи и съм свикнал да общувам със света."

Казва, че самотата убива. Вечерите в които си говори сам с телевизора, изглежда ще продължават целодневно.

Стефан: "Не искам да ме затварят вкъщи, да бъда вегетиращ. Искам да мога да бъда полезен не само на себе си, но и на обществото, по някакъв начин, поне като работя. Това "достоен живот" е нещо, което е лукс."

На Запад София гледа с квартал "Надежда". Прозорецът на Стефан - към ЖП линията, която е начало и край за квартала. Изглежда обаче надеждата отдавна е хванала пътя ... Дали ще се върне?

Директорът на дирекция социални дейности в столична община Минка Йовчева обясни защо писмото не е стигнало:

"Писмото е изпратено с обратна разписка. На 28 декември то е излязло от столична община. Отбелязано е, че писмото не е потърсено от български пощи, където то е изчаквало, сигурно такава е процедурата при тях, близо месец и половина не е потърсено. След това се връща в дирекцията и преди 10 дни колегите са се опитали да се свържат със Стефан, за да може да дойде да си получи писмото лично."

Но без асистент, той не може да отиде да го вземе. На въпроса защо той няма право на личен асистент, Йовчева отговори така:

Минка Йовчева: "Той има 44 точки. При подаване на документите е представил граждански договор, че работи със срок до 21 януари. Сега представя нов договор, трудов договор. Не е само той. Имаме още 170 човека, които чакат тази помощ. Отпуснали сме допълнителни пари, за да можем да помогнем на още хора."