Споровете за настоящето стесняват визията за бъдещето. Съвсем естествено, ако си припомним за днешните проблеми, описани от фантастите преди десетки години. Претрупани градове, замърсен въздух, недостиг на ресурси, но и високи технологии, както и вечното разделение на хора, които разполагат с много и други, които имат твърде малко.

Стремежът на човека да се отличава от себеподобните си е родил и ражда прекрасни произведения на изкуството и главозамайващи технически постижения. Само че всеизвестната приказка за Стълбата превръща възможностите за мнозина в предимства за шепа избрани. Стига се дотам, че малцината избрани имат привилегията да поемат чист и свеж въздух и да се радват на слънцето и небето, докато останалите дишат през маски и с мъка си пробиват път из потъналите в смог градове някъде там, долу...

Визията за този свят е описана през 1973 година от големия испански фантаст Доминго Сантос. Разказът му "Отвъд облаците" в днешно време изглежда все по-малко като метафора и все по-тревожно напомня за реалността. Той чертае крайните точки на екологичното разделение. Истински "успелите" живеят на луксозни платформи, които се носят над земята на различна височина в зависимост от замърсяването в долните слоеве. А най-долу, на повърхността, са останалите хора - бледи, с хилави гърди, залутани сред пелена от димни частици. Без небе, сред мътната и оскъдна слънчева светлина.

Екстремното забавление на хората от платформите е гмуркане в облаците - смес от бънджи скок и полет с антигравитационен костюм. Границата на гмуркането е на хиляда метра от замърсената повърхност. Хората долу ненавиждат хората горе. Но продължават да работят за тях. Само че всеки, стъпил на платформите, мечтае да остане там. И да забрави час по-скоро за екологичната разруха на повърхността. Фантастичната история на Доминго Сантос е тревожно реална не толкова заради замърсяването, а заради лекотата, с която човекът е готов да пожертва общото оцеляване в замяна на личното удовлетворение. Новият прочит на стария разказ определено си струва.