Нямат блясъка на диамантите, но пък са заредени с много емоции. Бижутата от въглища. Изработва ги полякинята Катаржина Депа. Творец, който не спира да търси красивото и да намира вдъхновение дори в неприветливи пейзажи. В случая - затворени мини.

През 2011 година Катаржина заминала за Силезия, за да учи. Признава, че обстановката във вегледобивния район не ѝ допадала. Мирисът на въглища се усещал навсякъде, а видът на миньорските жилища въобще не можел да се вмести в представата ѝ за за цветен свят. Въглищата се превърнали в предизвикателство за Катаржина, с което тя успешно се справила. Изучавала ги дълго, проучвала състава им и тествала здравината им, докато накрая не овладяла до съвършенство шлифоването на антрацитните късове.

Катаржина Депа: За мен използването на въглища по един различен начин, а не като енергиен източник, разкрива съвсем различна тяхна страна. Така че спокойно можем да наричаме въглищата „красивото черно злато".

Признава, че въглищата не пасват на темперамента ѝ - те са меки и крехки. По твърдост наподобяват талк или гипс. Но пък това е творческо изпитание, с което Катаржина обича да се справя.

Твори край Катовице - един от сивмолите на полската въгледобивна индустрия. Затворените мини там вдъхновяват все повече творци.

Катаржина Депа: Да, мините са затворени, но от друга страна тук има промишлен терен, който можем да облагородим и да го използваме за различни културни проекти. Ето, например, има много постройки, от които миньорите вече не се нуждаят. Обществото тук се променя. Появават се нови и нови места, идват все поче творци и хора, които искат да развиват собствен бизнес.

Преоткриване на въглищата по един различен и красив начин. Богатство, което все още изобилства в земните недра на Полша. То присъства изненадващо, но и изящно в бижутата, създадени от Катаржина.