На един електромобилен пробег разстояние от столицата. Където птичите песни се чуват силно, а примесени с плискането на реката, лекуват изморените от градския шум сетива. Тук живеят по-малко от 300 души, но туристическият център, изграден и с европейска помощ, има какво да предложи на хората, които се отбиват от основния път към село Буново.

Николай Точев, кмет на с. Буново: Благодарение на европейските програми за развитие на селските райони имаме вече построени два хотела за гости, които работят добре.

До малкото Буново може да се стигне и с влак. Над селото се издига най-високият железопътен мост на Балканите.

Много често от него се правят бънджи скокове - от ранна пролет до късна есен.

Стремглави скокове или изкачване с различна степен на трудност. Буново предлага за всекиго по нещо. Маркирана пътека с дължина 7 километра води до връх Баба, откъдето в ясно време погледът се рее надалеч.

Отвисоко може да се види Рила, Пирин, дори София се вижда малка част, Витоша... Горе гледката е страхотна.

Самото село пази спомени от руско-турската освободителна война, както и от времето, когато местното училище е било изпълнено с детска глъч. Сега там се издигат мълчаливо две гигантски секвои, садени през 1931 година... Над железопътната линия, обаче, поляните привличат деца и родители. Пространството край обновения параклис "Успение Богородично" предлага мечтаните условия за идеален уикенд - навес, огнище, пейки и вода, за която се говори, че е лековита.

Който е имал проблеми с очите и е ходил там, обливал се е, след това всичко е изчезвало. Все едно лекар го е лекувал.

Съставът на водата не е изследван. Но разказите за нея са стимул за няколко минутно изкачване над параклиса до малък водопад, край който блика лечебният извор. Който има късмет, може да се порадва и на диви орхидеи в сянката на дърветата. А който иска да направи една от най-смислените инвестиции в бъдещето, може да посади дърво край параклиса. Какъв по-хубав спомен от празнуването на детски рожден ден през април.