Слънцето - най-мощната електроцентрала, с която човечеството разполага от незапомнени времена. Тя дава светлина и топлина за всички. Безплатно. Щедро. Е, не съвсем еднакво за всички райони на планетата, но пък достатъчно, за да поддържа живота навсякъде. Останалото е грижа на хората. Да уловят слънчевата светлина, да я превърнат в енергия, а нея да използват в домовете, офисите и производството. Слънцето дава много, но хората успяват да преработят само малка част от онова, което лъчите му носят. Уредите им, обаче, се усъвършенстват с всеки изминал ден.

Преди 15-тина години фотоволтаиците бяха скъпа и не особено ефективна технология. Днес те са важна част от енергийната мрежа. Вече никой не си позволява лукса да ги нарича алтернативни източници.

За това допринасят хора като Шарлот Плацер Бьоркман - изследовател от университета в Упсала, Швеция. Нейният екип прави слънчевите модули все по-евтини и все по-тънки. Дебелината спрямо някогашните модули е намалена 100 пъти. Силицият между двете плочи на всяка клетка се заменя с по-евтини и достъпни материали, а пътят до съвършения модул съвсем не е извървян.

Шарлот Бьоркман изследва и преподава. Работата със студентите е и част от проучванията. Лабораторните резултати крият неподозирани решения. Един от скорошните примери за това са резултатите от проучване в испанския Институт за фотонни науки. Те сочат, че използването на небезизвестния графен в соларните клетки увеличава полезното им действие до 60 процента. А това е два пъти повече и от най-ефективните фотоволтаици, познати до момента.