Останали са там независимо от войната. Едва ли знаят, че в абсурдния свят на хората, те са символ на мира. Реят се и оцеляват сред разрухата. Гълъбите на Алепо. Вярното ято на Басил - пазачът на птиците в сирийския град. 29-годишен войник. На фронта е от почти 8 години. Оттогава не е виждал семейството си.

БАСИЛ: Идвам тук, за да си почина, да си отдъхна. Далеч съм от семейството си, от родителите ми и единственото, което мога да правя, когато ми свърши нарядът, е да се кача тук, при моите птици. Обичам да ги гледам, харесва ми да им помагам да летят.

През 2016-та за Басил се разкрил ада. Видял войната в най-ужасяващата й страна. Когато сраженията утихнали, той трябвало да намери утеха. Открил я в грижите за гълъбите. Сирийците винаги са харесвали тези птици. Отглеждали специфични видове, а към 5 век преди новата ера по тези земи била създадена солидна комуникационна мрежа чрез гълъби.

Познавачите на птици казват, че преди войната в Сирия можели да се намерят най-красивите гълъби. С бомбардировките много от тях изчезнали, други били убити, а немалко били продадени. На черния пазар някои сирийски гълъби се търгуват за 5 хиляди долара. За Басил птиците са ценни по друг начин. Те водят мислите му към бъдещето. Карат го да вярва, че то ще е хубаво.

БАСИЛ: Всички части на Сирия трябва да бъдат възстановени. С добра воля, всичко тук може да бъде построено отново.

Оптимизъм, който трудно може да бъде разбран на фона на разрушения Алепо. Необяснима е и волята на гълъбите, които не напускат града, а продължават да живеят сред останките от сградите. Вероятно - в очакване на по-добри дни.