Солената пустиня настъпва все по-бързо. Доскоро това беше второто по големина езеро в Боливия. Солено, красиво, пълно с живот. Поопо изчезна от картата. В началото на декември солената пустиня го превзе напълно.


Валерио Рохас, рибар: Нямаме езеро. Преди 40 дни тук все още имаше вода, имаше дори фламинго. А сега вижте какво е останало.

Когато водата започнала да се отдръпва, за животните настъпил края. Умрели хиляди, ако не и милиони, твърдят учените.

Норма Мойо, Център по екология: Дори и в средата на езерото няма вода, няма риба. Животът на местнитe хора тук става все по-труден.

През 90-те години на 20-ти век водната площ на Поопо била около 2 хиляди квадратни километра. След това водата започнала да изчезва, оставяйки след себе си апокалиптични пейзажи.

Валерио Рохас, рибар: През 1995-та, 1996-та имаше голяма суша. Водата може и да се върне, ако завали дъжд. Но едва ли това ще се случи...

Учените знаят кой е виновен за природните катаклизми. Но на този етап, на това място на Земята, процесът трудно може да бъде спрян.

Милтон Перес, преподавател в Техническия университет на Оуруро: За последните 60 години езерото изчезна и причината са климатичните промени. Те оказаха влияние през 90-те години на 20- ти век. Температурата се покачи почти с 1 градус.

Достатъчно, за да превърне стотици хора от района в климатични бежанци.

Милтон Перес, преподавател в Техническия университет на Оуруро: Преди природният феномен Ел Ниньо се появяваше на всеки 10 години. Но сега заради глобалното затопляне той се появява през три години. Една година има Ел Ниньо, на следващата се появява друг феномен - Ла Ниня. Така в най-добрия случай имаме една добра година. За една година езерото не може да се възстанови.

Районът около езерото вече е обявен за бедствена зона. Той трябва да бъде почистен. Но старият живот едва ли някога ще се върне. За хората от Поопо не са останали много надежди. Не вярват и на чудо. Опитват се да свикнат със зловещата истина - че езерото вече е солена пустиня.