Границата на дивото. Къде започва ли? Вероятно там, където са те. Каракачанските коне. Диви и свободни. Една добре известна, но поизчезнала порода в България. Някога каракачаните печелели доверието им търпеливо и пренасяли дърва с тях. Но като цяло тези животни са свикнали да се гледат сами, да оцеляват и при най-тежки условия в планината, да дават поколение, да го пазят от хищниците, да се събират в кръг около малките си край каменни твърдини и да ги защитават с копита и зъби.

Каракачанските коне са свикнали да откриват и най-оскъдните стръкчета трева. Билките и горските плодове също са част от менюто им. Е, не изглеждат лъскави и напети като отглежданите в оборите елитни породи, но имат особеното, диво излъчване на волни бегачи. И все пак, тези коне си имат собственици, които се грижат за тях. Програмата за развитието на селските райони е отпускала пари за възстановяването на породата. Броят на дивите коне нараства, а с новата пролет настъпва нов размножителен период до юни.

Петя Йотина: Мъжките коне си обособяват - в момента са на три стада, две или три, зависи от мъжките. На всяко, ергеле се казва, имаме по един мъжки.

Петя се грижи за 40 каракачански коня в Стара планина. Чиповете и електронните пастири внасят известен контрол в иначе дивия живот на четириногите.

Тези коне познават почти само нас и пастира.

Тези животни не могат да се впрягат или яздят, но самото им наличие в Балкана е красива гледка, която си струва да бъде потърсена от любителите на дивата природа.

Аз имам желание да се развие туризма в България. Каракачанските коне са атракция, защото са много диви.

А общуването с дивото се превръща във все по-голяма ценност, която си струва да се съхрани.

Надяваме се и децата ни да продължат. Както и ние от това, че родителите ни са харесвали животните, започнахме и ние 30-тина годишни, желая и децата ни да го продължат.

Каракачанските коне са там, по високото. Макар и да не са свикнали с хора, те едва ли ще имат нещо против туристите да се порадват на красивата гледка, която представляват стадата им, пръснати по планинските склонове.