В произвеждането на отпадъци и превръщането им в натрупан проблем, хората нямат равни. Не само на Земята, ами и около нея, в близка орбита. Космическият отпадък отдавна се е наложил като термин. Сега вече се налага и като количество.

7000 тона останки от изстрелване на спътници, парчета от ракетни модули, обшивки и антени се въртят около планетата ни със скорост над 27 хиляди километра в час.

Саймън Фелоус, ръководител на програма за премахване на отпадъци: Тези летящи парчета могат да навредят на космическите апарати. Сблъсък с нещо, което се носи с такава скорост, би бил катастрофален.

Опасен отпадък, който трудно може да бъде събран. Трудно, но не и невъзможно. Европейски сателит извърши успешен опит за приковаване на летящи в орбита останки с помощта на специално разработен харпун. Засега експериментът дава обещаващи резултати в контролирана среда и на малки разстояния.

Кати Башфорд, технически оператор на космически апарати: Това е много важно, тъй като сме длъжни да предприемем нещо за справяне с космическия отпадък, а тези експерименти очертават потенциалните възможности за решаване на проблема.

Друго възможно техническо решение за справяне с летящите в орбита отпадъци предоставя един малък апарат-ловец, известен като "кюбсат". То преследва набелязаната мишена в пространството и в подходящ момент изстрелва мрежа към нея, за да я хване. Опитите с този апарат също вдъхват вяра на учените за реално приложение на разработките им. Изводът: да, отпадъкът на Земята е предостатъчен, но това не значи, че трябва да го трупаме в Космоса. Напротив - и за едните, и за другите останки се раждат все повече съвременни и ефективни решения.