Следи на унищожението. Стотици километри напукана земя, пропита със сол. Така изглежда Поопо. Някога то било второто по големина езеро в Боливия. През последните години водата му започнала да се изпарява. И краят вече изглежда неизбежен.

За трета поредна година езерото пресъхва. За първи път водата изчезна напълно през 2014 година. Това беше катастрофа - загинаха милиони риби, птици и растения. Може да видите - тук повече няма растения и птици.

Площта на Поопо била около 3000 квадратни километра. И векове наред то било убежище за Уро - тръстиковите хора, които обитавали езерото на плаващи острови. Казват, че това са едни от най-смелите хора в района. Оцелели при инките и при колонизацията на испанците. Успели да съхранят културата си от нахлуването на модернизацията, но останали безсилни пред... сушата.

Вече са останали само няколко жители. Някои бягат оттук, за да оцелят. Други се махат - просто ей така - и никога не се връщат. А това означава, че тази култура е обречена на изчезване.

През последните десетилетия температурата в района на езерото се покачила с 9 градуса, което обрекло Поопо на пресъхване. Дори когато вали, водата не се задържа, а се изпарява.

В Поопо беше пълно с риба. За това и не мислехме, че ще пресъхне. Беше огромно. Тогава се притеснявахме някой да не се удави.

Уро винаги са били рибари. Много от тях вече работят като миньори. А тези, които са останали край Поопо, се опитват да оцелеят с отглеждане на добитък и киноа. Надяват се, че някогашният им живот ще се върне. За това не спират да обикалят пресъхналото езеро. Вярват, че ще открият водни огледала, които ще са достатъчно големи, за да се възстанови живота в Поопо.